Пророчицата
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Серия: oracle #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сийка Нотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчицата». Краткое содержание книги:
Истинското му име е Феликс Ломакс, специалност — умиротворение, шпионаж и предателство. Ледения го хвърля срещу арогантните убийци, които по никому неизвестни причини всяка седмица пристигат на Последен шанс.
Ключът към загадката е Пророка, някогашната Гадателка — желана плячка за цели звездни империи. Тя е намерила убежище на една далечна планета и най-страшното е, че този път желае да бъде намерена…
— Ям много малко месо, господарю мой.
— Добре. Харесвам, когато един мъж внимава с храните, които яде.
— И със своето кръвно налягане и ниво на холестерина — добави кисело Ломакс.
— А — усмихна се Миропомазания. — Тогава не сте свръхчовек в края на краищата.
— Опасявам се, че не, господарю мой — Ломакс млъкна, чудейки се дали да повдигне въпроса за Пенелопа Бейли или да изчака Миропомазания да го направи. Накрая реши да се възползва от насоката на разговора. — Единственият свръхчовек, за когото съм чувал, е Пророчицата.
— Чудесно — каза Миропомазания. — Надявах се да поговорим за нея тази вечер. Мендоса сподели ли с вас нещо?
— Не много — отвърна Ломакс.
— Нищо ли не каза за силата й?
Ломакс поклати глава.
— Не, господарю мой. Надявах се вие да ми разкажете за нея.
Миропомазания го погледна изпитателно.
— Ако не знаете нищо за нейната сила, защо твърдите, че е свръхчовек?
„Точно така, Ломакс, подхлъзни се още веднъж, защо не?!“
— Ледения мислеше така — отговори внимателно той. — А колкото до мен, не вярвам, че би работил за някого, който не е нещо повече от останалите. — Той вдигна рамене. — Спомена нещо, че виждала бъдещето, но не отдадох значение на думите му.
— О, защо не?
— Възможно е тя да гледа на карти или да прави други трикове, но ако можеше наистина да чете бъдещето, защо не го предупреди, че отивам на Последен шанс да го убия?
— Може би не е имала повече полза от него.
— Може би — Ломакс се опита да покаже, че не е убеден. — Но да вижда бъдещето! Това е малко трудно за вярване.
— Тогава какво ви кара да мислите, че е свръхчовек, господин Ломакс? — настоя Миропомазания.
„По-добре слагай край на това, преди да си изтървал още нещо, върху което да се замисли, Ломакс.“
— Имам си причина, господарю мой, но ми се струва, че ще се обидите.
— Хайде. Имате разрешението ми да говорите открито.
— Добре — съгласи се Ломакс с престорено нежелание. — Според мен вие се страхувате от нея, господарю мой. А щом мъж, който не се бои от Демокрацията, се страхува от една-единствена жена по Границата, тогава тя трябва да е свръхчовек.
— Не се страхувам от никого! — извика грубо Миропомазания.
— Тогава искрено се извинявам, господарю мой.
— От никого, чуваш ли!
— Чувам, господарю мой. И понеже сбърках по този въпрос, сигурно греша и за Пророчицата. — Взираше се в черните като въглен очи на Миропомазания, без да мига. — Веднага щом ръката ми се излекува напълно, се надявам да ми поставите задачата да я убия… и тъй като ви обидих, а искам да ви убедя в моята вярност и желанието ми да остана на вашите услуги, ще приема тази задача, без да искам хонорар.
Очевидно това беше правилният отговор, защото напрегнатото тяло на Миропомазания се отпусна и той се облегна назад.
— Няма да е необходимо, господин Ломакс — гласът му отново бе равен. — Ще ви платя, колкото заслужавате.
— Ако настоявате, господарю мой. Но предложението ми си остава.
Миропомазания продължи да се взира в него.
— Вие сте доста необикновен мъж, господин Ломакс.
— Приемам това като най-висок комплимент, господарю мой.
— Може би. Въпреки че в този момент е просто един извод.
Продължиха вечерята в мълчание, а после сервитьорите взеха празните чинии от салата и донесоха печеното от черна овца.
„Идвай по-бързо, Хлапе — помисли си Ломакс, докато режеше малкото парче месо и го дъвчеше замислено. — Този мъж е прекалено умен. Може би Ледения щеше да се справи с него, но аз със сигурност не мога, не и за толкова дълго време. Ако не се появиш скоро, ще направя прекалено много грешки.“
24.
Минаха два дни, през които Ломакс правеше всичко възможно, за да остане сам — или поне да стои настрана от Миропомазания.
Оплакваше се, че е замаян от лекарствата, и всеки следобед прекарваше по няколко часа в леглото, преструвайки се на заспал, в случай че стаята му е под наблюдение. Настояваше, че сигурността на Миропомазания е от първостепенно значение, и почти по цял ден обикаляше територията на крепостта, дори сгрените от слънце площи, като проверяваше всяка възможност за промъкване и се опитваше да си представи как би влязъл в крепостта, ако той самият бе убиецът. По един час дневно чистеше и лъскаше оръжията си и още половин упражняваше стрелба в цел.
И въпреки това се озоваваше близо до Миропомазания по-често, отколкото му се искаше. Обядваше и вечеряше с него, а бе помолен да присъства и на вечерните забавления (молба, на която никой не се осмеляваше да откаже). Беше странно, че Миропомазания не се опитва да го превърне в последовател на единствената истинска вяра, вероятно защото от самото начало бе казал ясно, че не го интересува нито една религия, а точно в тази — комбинация от най-суровите принципи на християнството, юдейството и исляма, виждаше най-малко смисъл.