Пророчицата
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Серия: oracle #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сийка Нотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчицата». Краткое содержание книги:
Истинското му име е Феликс Ломакс, специалност — умиротворение, шпионаж и предателство. Ледения го хвърля срещу арогантните убийци, които по никому неизвестни причини всяка седмица пристигат на Последен шанс.
Ключът към загадката е Пророка, някогашната Гадателка — желана плячка за цели звездни империи. Тя е намерила убежище на една далечна планета и най-страшното е, че този път желае да бъде намерена…
Вината бе на Ледения, реши той, опитвайки се да въздържа гнева си. Никой не успяваше да надвие ината на този дебел старец. Беше го планирал от самото начало и всичките приказки онзи следобед, че раната ще бъде фиктивна, бяха поредната димна завеса. Знаеше точно какво прави, дъртият му Мендоса. Раната беше дълбока и болезнена, Ломакс беше отслабнал от загубата на кръв. Миропомазания сигурно щеше да му даде няколко дни за възстановяване, вместо да го изпрати срещу Пророчицата. И все пак, благодарение на богатия си опит, Ледения бе успял да прониже най-важните нерви и сухожилия около артерията. Беше грозна рана и много болезнена, но нямаше да му попречи да се изправи срещу Хлапето след няколко дни. Бързо преливане на кръв, малко болкоуспокояващи и щеше да е като нов, когато Хлапето се появеше. Щеше да се преструва на по-слаб (Ледения сигурно предполагаше това) вместо да тръгне срещу Пророчицата (а и без това я смяташе за неуязвима). Вероятно слуховете за неговото разминаване на косъм със смъртта и сериозна загуба на сили щяха да му дадат предимството на изненадата срещу Хлапето.
Проклетият Леден беше помислил за всичко и въпреки че без съмнение бе абсолютно прав, Ломакс не преставаше да му се ядосва.
През следващия ден постоянно губеше съзнание и се опомняше. Накрая се събуди стреснат, когато компютърът му сигнализира, че е получил разрешение за кацане на Полукс IV. Поиска по радиото медицинска помощ, прехвърлиха го в линейка и бързо го откараха до близкия медицински център. Два дни по-късно със стерилна превръзка на ръката и нормална кръвна картина той излетя от планетата.
Нямаше представа къде е Миропомазания, но се свърза с Корбеккиан на Олимп по зашифрован канал и му бе предадено, че неговият ръководител в момента е на сигурно място в една крепост на пустинния свят Бета Щромбърг, познат още като Новата Гоби. Той даде координатите на компютъра си, хапна лек обяд и спа през повечето време дотам. Щом влезе в орбита, използва секретната честота, която му бе дал Корбеккиан, да съобщи за пристигането си и няколко минути по-късно бе упътен да се приземи на малко поле на екватора.
Излезе от кораба и се озова в невероятен пек и горещина. Почувства се леко отпаднал, докато носеше чантата с принадлежностите си към малката митническа станция, където веднага му дадоха термос с вода и няколко солни таблетки.
— Нужно е малко време да се свикне — сподели един от охраната.
— Не повече, отколкото в ада, обзалагам се — измърмори Ломакс, като изпи водата и таблетките. Мъжът се изсмя.
— Няма спор.
Ломакс се огледа наоколо, заслонявайки очи с ръка.
— И сега какво? — попита той.
— Елате с мен. — Мъжът от охраната го поведе към една кола. — Той ви очаква.
— Така ли?
— Вие сте герой, Гробокопачо. Изпрати много хора срещу Ледения. Но вие сте единственият, който успя.
— Вие вече знаете за това?
— Не се случват много неща, които Миропомазания да не знае — отвърна човекът, докато се качваха. Заповяда на двигателя да се включи и внезапно Ломакс почувства животоспасяващ студен бриз от всички страни. — Така по-добре ли е?
— Много по-добре — отговори Ломакс. — Иска ми се никога да не сляза.
Човекът от охраната отново се засмя и подкара колата по тясна ивица земя, която се различаваше от останалата наоколо единствено по следите от гуми. Пътуваха около петнадесет километра, заобиколиха огромна пясъчна дюна и внезапно се озоваха пред внушителна крепост, която можеше да побере поне три хиляди души.
— Едва ли сте построили това за един миг — отбеляза Ломакс, докато изучаваше сградата — огромна ъгловата структура със здрави молекулярни връзки, които превръщаха сравнително тънките стени в непревземаема твърдина.
— Не. Стоеше си тук изоставена, когато пристигнахме за пръв път преди няколко години. Очевидно е съществувала местна раса, която се е възпротивила на човешкото присъствие. Има около две дузини крепости по цялата планета.
— А местната раса?
— Изчезнала е.
— Защо е толкова важна Новата Гоби, че се е наложило избиването на цяла раса, за да я притежаваме? — попита любопитно Ломакс.
— Убий ме, не знам. Вероятно само защото е била тук.
Ломакс кимна.
— Изглежда това е отговорът.
— Е, можем да влизаме.
— Дано да е с климатик.
Ломакс неохотно излезе от хладната кабина на колата.