Петият слон

— Ъ-хъм… — обади се Веселка.

— Права е, зър Замюъл. Младата дама не напразно зе тревожи. Най-добре зе взлушайте в мнението й.

— Извинете — леко се навъси той, — но вас какво ви засяга?

— Зър Замюъл, наизтина ли изобщо не пиете?

— Наистина.

— Дори по едничко?

— Нищо — потвърди той малко по-рязко. — Трябва да знаете защо, щом сте ме…

— И взе пак държите половин бутилка в най-долното чекмедже, за да изпитвате позтоянно волята зи. Това подзказва, че зте от онези хора, които нозят пуловерите зи з бодливата зтрана навътре.

— Ех, как ми се ще да науча кой ви е подшушнал всички тия нещица!

Лейди Марголота въздъхна, а Ваймс вече подозираше, че се е издънил на нещо като изпит.

— Аз зъм богата, зър Замюъл. Така е обикновено при вампирите. Не ви ли е извезтно? Доколкото знам, зпоред лорд Ветинари информацията е валута. Но взеки знае, че валутата винаги е водела до информация. Не е нужно парите да говорят, дозтатъчно е да злушат.

Тя млъкна и се взря във Ваймс, сякаш бе решила само да слуша. Той зашава неловко под този втренчен поглед.

— Как е Хавлок Ветинари? — попита лейди Марголота.

— Патрицият ли? Ами… добре си е.

— Би трябвало вече да е възразтен човек.

— Тъй и не научих на колко години е — вдигна рамене Ваймс. — Май е горе-долу на мойта възраст.

Тя се изправи неочаквано.

— Зър Замюъл, благодаря за интерезния разговор. Надявам зе, че и лейди Зибил е добре.

— Ъ-ъ, да.

— Чудезно. Толкова зе радвам. Уверена зъм, че отново ще зе зрещаме. Игор ще ви изпрати. Предайте моите поздрави на барона, когато отидете при него. Потупайте го по главата от мен.

— Веселке, какво беше туй, да му се не знае? — изсумтя Ваймс, когато каретата потегли обратно по наклонения път.

— Кое по-точно, сър?

— Ами всичко, като си помисля. Защо анкх-морпоркските джуджета да се ядосват, ако някой обяви, че изобщо не са джуджета? Те нали ще си знаят какви са?

— Сър, тогава няма да са обвързани с джуджешкия закон.

— Не съм си и помислял, че в момента са обвързани.

— Сър, важното в закона е… че определя как да живееш. Браковете, погребенията, такива неща. Браковете вече няма да са законни. На старите джуджета ще бъде забранено да се връщат в родината, за да бъдат погребани там. Това е ужасно! Всяко джудже си мечтае когато остарее, да се завърне и да си има своя малка мина.

— Всяко? Дори родените в Анкх-Морпорк ли?

— „Родина“ може да означава какво ли не — разпери ръце Веселка. — Ще има и други затруднения. Договорите също няма да са валидни. А на джуджетата им харесва да разчитат на строго определени правила.

— Е, в Анкх-Морпорк също си имаме закони. Поне в известен смисъл.

— В отношенията помежду си джуджетата предпочитат своя закон.

— Хващам се на бас, че на ония от Меден рудник също няма да им хареса, ако туй стане.