Зона 51: Екскалибур
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Екскалибур». Краткое содержание книги:
Някога смятан за мит, легендарният меч на крал Артур се оказва реално съществуващ предмет — най-важната фигура в сложната игра за контрол над съдбините на човечеството. Двете съперничещи си фракции се надпреварват помежду си коя първа ще сложи ръка върху него. Но в играта се появява нов участник — Майк Търкот и неговият елитен отряд се готвят да объркат плановете на пришълците, Търкот знае, че митичното оръжие е ключ за разрешаването на всички загадки и за окончателна победа над аирлианците и техните машини. Но за да го спечели, ще трябва да изкачи най-високата планина на света, да преодолее в суровия период извън подходящия сезон „мъртвата зона“ на Еверест, гробница на много прочути алпинисти.
На мястото на остарелите дизелови двигатели нанороботите бяха конструирали машини от типа, който бяха използвали на обновената подводница „Спрингфийлд“ и нейните клонове. Локхарт получаваше заповедите си от стража чрез нановирусите. От нея се очакваше да поеме командването на „Аризона“ и да се присъедини към останалите кораби от Пленения флот, които сега плаваха южно от Оаху. Задачата им беше да открият и унищожат американския флот.
Мексиканският залив
— Какво е това, по дяволите? — попита Лиза Дънкан, когато Гарлин отвори вратата на едно помещение, в което досега не бяха влизали. В средата му имаше дълъг предмет, наподобяващ ковчег, а до него — контролен пулт с множество компютри.
— Сега ще се опитаме да надвием програмата в главата ти — обясни Гарлин.
— И аз трябва да ти се доверя?
— Кой го е грижа какво смяташ да правиш? — попита Гарлин, докато се настаняваше на контролния пулт. После натисна една копче и капакът на ваната бавно се отмести встрани. Вътре имаше място за един човек с телосложението на Дънкан, но малко по-висок от нея.
Лиза не помръдваше от вратата.
— Прилича ми на един от приборите в Дълси, за които ми е разказвал Майк Търкот.
— Чудесно попадение — кимна Гарлин. — Защото е точно това.
— Откъде го взехте?
— Извадихме го от руините на Дълси. Други въпроси?
— Тези апарати карат хората да си губят ума.
— Може да бъде използван и за това — потвърди Гарлин и я погледна. — Но ти няма защо да се страхуваш. Според нас точно тази машина са използвали, за да ти въведат фалшиви спомени.
— В това няма никаква логика — подхвърли Дънкан. — Защо „Меджик“ ще го прави? Аз прекратих разследването срещу тях.
Гарлин сви рамене.
— Спомни си, че фон Сеект беше изменник от „Меджик“. Може би те е използвал като лост, за да накара правителството да спре задействането на кораба-майка. А може би някъде другаде има подобна на тази машина и тя е била използвана върху теб.
— Не знаете всичко, а?
Гарлин стана и пристъпи към нея. На устните му трепкаше странна усмивка.
— Твърде си уверена в себе си за човек, който има фалшиви спомени в главата. Нека ти кажа още нещо, което не знаеш. Ти нямаш представа кой всъщност е Търкот.
— Какво искаш да кажеш?
— След като открихме, че ти не си тази, за която се представяш, проверихме всички останали. Миналото на Търкот също е фалшифицирано. Никога не е служил в антитерористична част в Германия. Вълнуващата история за това как се опитал да спаси една бременна жена е напълно измислена. И той като теб е слепен от лъжи.
Дънкан не му повярва. Бе сигурна, че Търкот е точно този, за когото го смята. Но заедно с тази мисъл почувства известни угризения. За какво трябваше да се чувства виновна? Че го е въвлякла в тази история? Въпреки това не можеше да потисне глождещите я мисли.
Гарлин пристъпи още малко напред, сграбчи я за ръката и в същия миг тя почувства убождане от игла в шията. Не можа дори да извърне глава, защото в следващия миг краката й се подгънаха.
Тайван
Жестокост се изправяше срещу жестокост. След като осъзнаха, че настъплението им е спряно, китайските командири издадоха заповед на артилерията да стреля по предната линия, въпреки че така щеше да удря и своите. Скоро районът зад силовото поле се превърна в истинска касапница.
Но както е ставало неведнъж във военната история, голяма част от окопаните войници успяха да издържат на артилерийския огън. Наложи се китайската пехота да се движи непосредствено след огнения дъжд и да издирва заровилите се защитници, за да ги унищожава. Така броят на атакуващите също се топеше бързо, а за разлика от островната армия, китайците не разполагаха с големи резерви.
Клането продължаваше. За Тек Чонг и другите тайвански командири резултатът също изглеждаше предрешен — те не можеха да отстъпват до безкрайност. Зад гърбовете им беше океанът.
Циан Лин
Артад не изпитваше никакви угризения заради нарастващия брой на човешките жертви в Тайван и Южна Корея. Двете нападения бяха само началото. От прехванатите сателитни съобщения той узна, че Обединените нации — местното подобие на планетарно правителство — обсъждат ултиматума на Сянката на Аспасия.