Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
Представлението започна. Играеше се една от най-добрите и най-смешните пиеси на Плавт, придружена при това от изключително приятна музика. Трупата беше от пътуващи артисти, но си струваше. Някои от актьорите бяха римляни, други — латини, трети — италийци; гърци нямаше, защото репертоарът беше изключително от латински комедии. Аскулум Пицентум беше една от постоянните спирки при обиколките на трупата, която никога не изпускаше празника на Пик. Този път обаче настроенията бяха твърде различни; сред пицентинската публика явно се открояваха антиримските настроения, които бяха нещо ново за актьорите. За да преодолеят необяснимото, за тях самите напрежение, всички на сцената се опитваха да надминат себе си, да импровизират къде с жестове, къде с походка, да подчертаят смешното в диалозите и изобщо да сторят всичко по силите си, за да разсеят тягостните настроения у многобройната си публика.
За нещастие тази вечер раздели и самата трупа на два лагера — докато двамината римляни сервилничеха на великия мъж под балдахина, италийците и латините се опитваха да играят предимно за местните жители. Пиесата се състоеше от пролог, след който идваше веднага представянето на фабулата. Главните герои започваха да си разменят забавни реплики, а двама хубавци пееха дует под съпровод на флейта. Нататък следваше първият монолог, изпят от красив тенор, придружаван от звуците на лира. Певецът, по произход самнит, се славеше не само с музикалния си талант, но и със способността си на място да променя авторовия текст. Сега той пристъпи една-две крачки напред и се обърна директно към почетния подиум:
И дотам стигна с измислената си песен. Един от телохранителите на Квинт Сервилий хвана копието, което държеше между коленете си, и без дори да се изправи, го метна по тенора. Острието прониза гърдите на самнита, убитият се свлече на земята, но дори смъртта не успя да заличи дълбокото презрение, изписало се по лицето му.
В театъра настъпи гробовно мълчание. Пиценците не можеха да повярват на очите си и не знаеха как да реагират. И докато хилядите зрители бяха застинали по местата си, латинският актьор Саунион, любимецът на тълпата, изскочи от мястото си зад сцената и трескаво заговори, докато четирима от колегите му изнасяха трупа, а двамата римляни в трупата бягаха да се скрият.
— Скъпи пиценци, аз не съм римлянин! — извика Саунион и като някоя подплашена маймуна се хвана за близката дървена греда, за да заподскача в неистов транс. — Умолявам ви, недейте ме бърка с тази паплач! — посочи той към подиума и маската затрепери в ръката му. — Аз съм просто един латин, скъпи пиценци, и на мен ми е тежко да гледам как римските фасции шетат нагоре-надолу из Италия, и на мен ми е трудно да понасям издевателствата на римските хиени!
В този миг самият Квинт Сервилий сметна за нужно да стане, да слезе от подиума си, да прекоси празното пространство пред публиката и да се качи на сцената, за да говори.
— Ако не искаш и теб да те отнесат с някое копие в гърдите, актьоре, разкарай се от сцената! През живота си не бях чувал подобни обиди по свой адрес! Радвай се, италийска сган, че още не съм заповядал на хората си да ви избият!
Това беше казано, като че ли по адрес на актьорите, но заради добрата акустика думите се чуха чак до последния ред. Чак сега той се обърна с лице към публиката и заговори заканително:
— Това, което се случи тук тази вечер, няма да забравя никога! Някои си позволиха да накърнят публично римския авторитет! Но нека жителите на тази италийска кочина знаят, че някой ден скъпо ще плащат за безразсъдството си!