Птици, животни и роднини

— Аха — каза Теодор, който беше наблюдавал това явление с интерес. — Никога не съм виждал три смерча заедно. Много странно. Забеляза ли как се движеха заедно, почти като… ъъ… разбираш ли, животни в стадо?

Казах, че ми се щеше да ги видя отблизо.

— Хм — Теодор потърка брадата си с палец. — Не мисля, че водните смерчове са нещо, с което човек иска… ъ-ъ… да се запознае отблизо. Спомням си, че веднъж отидох на едно място в Македония, където на брега беше… ъ-ъ… разбираш ли, излязъл един. След него беше останала следа от разрушения, широка двеста ярда и дълга четвърт миля, тъй да се каже, навътре в сушата. Дори и доста големи маслинови дървета бяха, ъ-ъ, разбираш ли, повалени, а по-малките — натрошени на трески. И, разбира се, на мястото, където водният смерч се беше разпаднал накрая, земята беше напоена с тонове солена вода и така беше станала, разбираш ли, напълно негодна за обработване.

— Ей, видяхте ли ония ужасни големи водни смерчове? — попита Лесли, като дойде при нас.

— Да, много странно — каза Теодор.

— Мама е в паника — добави Лесли. — Тя е убедена, че се насочват право към Лари.

— Мисля, че няма такава опасност — предположи Теодор. — Струва ми се, че са твърде далече.

Докато се разполагахме в маслиновата горичка на края на залива, стана ясно, че ни беше връхлетял един от онези внезапни и изключително силни сироко, които духаха по това време на годината. Вятърът зашиба маслиновите дървета, а водата в залива се разпени: появиха се дълги вълни с бели гребени.

— Защо не си отидем вкъщи? — попита Лесли. Няма да е много весело да правим пикник в такова време.

— Не можем, миличък — каза мама. — Обещахме да се срещнем с Лари тук.

— Ако имат поне малко акъл, ще спрат някъде другаде — отбеляза Лесли.

— Не им завиждам, че са в морето в такова време — каза Теодор, като гледаше втренчено как вълните се разбиват о скалите.

— Господи, дано нищо не им се случи! — завайка се мама. — Лари действително е глупав.

Чакахме в продължение на един час. Мама изпадаше във все по-голяма паника с всеки изминат момент. Лесли, който се беше покатерил на една близка скала, се върна с новината, че ги вижда.

— Трябва да призная, че много съм учуден, дето са отишли толкова далече. Утлегарът37 се върти на всички посоки и те фактически се движат в кръг.

След малко яхтата се насочи към тясното устие на залива. Видяхме как Доналд и Макс се движеха насам-натам и дърпаха въжетата и платната, а Лари и капитан Крийч, вкопчени в румпела, очевидно даваха наставления. Наблюдавахме ги с интерес.

— Предполагам, че няма да забравят за оня риф каза Лесли.

— Какъв риф? — попита тревожно мама.

— Има един проклет голям риф ей там, където е бялата вода — отвърна Лесли.