Големия лош вълк

Но нещо ме притесняваше. Ако Вълка беше толкова могъщ и непобедим, както изглеждаше, защо изобщо се бе замесил във всичко това? Защото винаги се е занимавал с всякакви видове престъпна дейност? Или защото самият той бе сексуален маниак? Докъде можеше да ме отведе този начин на мислене?

Той е побъркан, но все пак…

С изключение на няколкото часа, когато се прибрах у дома, за да видя децата, през следващия ден и половина останах в Хувър Билдинг. Както и повечето агенти, работещи по случая, дори Мони Донъли бе емоционално ангажирана. Продължихме да събираме информация, особено за руските мафиоти в Щатите, но най-вече очаквахме съобщение от Вълка за господин Потър. Ще вземе ли поръчката? Какво кроеше копелето?

Няколко пъти говорих с Джамила, със Сампсън, с децата и мама Нана. Дори с Кристин. Трябваше да разбера какво е решила за малкия Алекс. След разговора ни не бях сигурен дали тя самата знае, което беше още по-обезпокоително. Усетих някакви противоречиви нотки в гласа й, когато говореше за отглеждането на Алекс, макар да ми заяви, че е готова да заведе дело за попечителство. Имайки предвид всичко, което бе преживяла, ми беше много трудно да продължавам да й бъда ядосан.

По-скоро бих пожертвал дясната си ръка, отколкото да се откажа от своето малко момченце. Само мисълта за това караше главата ми да пулсира от болка и правеше още по-трудно дългото очакване.

Около десет часа на втората вечер телефонът върху бюрото ми иззвъня и аз веднага го вдигнах.

— Как се чувстваш? — Беше Джамила и макар че гласът й звучеше ясно, знаех, че е чак на срещуположния край на страната, в Калифорния.

— Изцеден съм — отвърнах. — Затворен съм в една малка стая без прозорци с осем миризливи хакери от ФБР.

— Страхотно! Значи, доколкото разбирам, Вълкът още не е отговорил?

— Не е само това. — Разказах на Джамила за телефонния разговор с Кристин.

За разлика от мен, тя не изпитваше съчувствие към нея.

— За коя, по дяволите, се мисли тази жена? Тя сама изостави малкото си момче.

— Нещата са по-сложни.

— Ти винаги си готов да оправдаеш другите. Мислиш, че хората поначало са добри.

— Предполагам, че си права. Тъкмо това е причината да си върша работата. Защото повечето хора добри и не заслужават лайната, които са се изсипали върху главите им.

Джамила се засмя:

— Е, нито пък ти. Помисли си за това. Нито пък малкият Алекс, Деймън, Джени, мама Нана. Не че си питал за мнението ми. Повече няма да говоря по въпроса. И така, какво става със случая? Смени темата с някоя по-приятна.

— Чакаме някакъв знак от този руски гангстер и извратените му приятелчета. Аз все още не разбирам защо се е замесил в отвличанията.