ФОР

Изблъсквам двойните врати, които ни въвеждат в Ямата, и за момент я виждам по начина, по който я съзрях за първи път – невъзможно голямо място, кипящо от живот и енергия. Пулсиращата вода в Бездната, разбиваща се в скалите, ехото от разговори навсякъде. През повечето време я избягвам, защото е пренаселена, но днес я обичам. Не мога да се сдържа.

– Ако ме последвате – казвам, – ще ви покажа Бездната.

+ + +

Трансферът от Аскетите сяда на моята маса. За момент се зачудвам дали не знае кой съм, или пък по някакъв начин е привлечена от мен заради невидимата магнетична сила между Дървените, от която не съм успял да се освободя. Но тя не ме поглежда като познат човек. И не знае какво е хамбургер.

– Никога досега ли не си яла хамбургер? – пита Кристина. Недоверчиво. Прямите са такива, изумяват се, че не всички живеят като тях. Това е една от причините да не ги харесвам. Сякаш за тях останалата част от света не съществува, докато за Аскетите съществува единствено тя, изпълнена с нужди.

– Не – отговаря Трис. Има изненадващо нисък глас за дребния си ръст. Винаги звучи сериозна, независимо какво казва. – Така ли му викат на това?

– Дървените ядат проста храна – намесвам се, като отново изпробвам жаргона. Струва ми се неестествен, когато се отнася за Трис. Чувствам се все едно ù дължа учтивостта, която бих дължал на всяка жена в бившата си каста – почтителното държание, гледащи настрани очи и вежлив разговор. Налага се насила да си припомня, че вече не съм Аскет. Нито пък тя.

– Защо? – пита Крис.

– Охолството се приема за ненужно угаждане – Трис го изрича като че рецитира нещо по памет. Може би прави точно така.

– Тогава не е чудно, че си ги зарязала.

– Да бе – Трис подбелва очи, с което ме изненадва. – Само заради едното ядене.

Опитвам се да не се усмихна. Не съм сигурен, че се получава.

Тогава идва Ерик и всички притихват.

Назначението на Ерик за лидер на Безстрашните беше посрещнато с объркване и в някои случаи с гняв. Никога досега не са имали толкова млад лидер и доста хора се изказаха срещу това решение, като се аргументираха с опасения за младостта му и произхода му. Макс се погрижи да заглуши всички опасения. Самият Ерик също. Имаше хора, които на единия ден приказваха, а на следващия бяха тихи и стреснати, като че ли ги бяха заплашвали. Като познавам Ерик, вероятно наистина го е правел... със спокойни и изкривени от злоба думи, умни и премерени както винаги.

– Кой е този? – пита Кристина.

– Името му е Ерик – отговарям. – Той е един от лидерите на Безстрашните.

– Я стига! Той е толкова млад.

Стискам зъби.

– Тук възрастта няма значение. – Връзките имат значение. Джанийн Матюс има значение.

Той се приближава и се изтърсва на стола до мен. Вторачвам се в храната си.

– Е, няма ли да ме представиш? – пита ме безгрижно, сякаш сме приятели.