Конспирация за короната
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за короната». Краткое содержание книги:
Достигнаха до входа и Олрик ги поведе без да спират.
-Ей, я почакайте! - нареди дебеличък пазач. Държеше сладкиш в едната си ръка и чаша мляко в другата. Оръжието му бе до него. - Къде така, като че това ви е есенната бърлога!
Олрик свали качулката си и пазачът изтърва десерта и млякото.
-Съ... съжалявам, Ваше Височество - той се препъна, заставайки мирно. - Нямах представа, че идвате насам. Никой нищо не ми е казал -обърса ръце и изтърси трохите от униформата си. - Останалата част от кралското семейство идва ли с вас?
Олрик не му обърна внимание, продължавайки през портата по дъсчения мост към замъка. Останалите мълчаливо го последваха, докато удивеният пазач гледаше подире им.
Подобно околностите на замъка, вътрешният двор също показваше малка близост с крепостното си наследство. Представляваше привлекателна градина със спретнато оформени храсти и нарядко разпръснати внимателно подрязани дръвчета. Цветни знамена в зелено и златно висяха от двете страни на портика на централната кула, набраздявани от сутрешния ветрец. Тревата изглеждаше внимателно поддържана, макар вече да бе предимно жълта заради наближаването на зимата. Коли и каруци, предимно натоварени с големи празни кошници, вероятно използвани за събирането на плодове, отпочиваха под зелен навес. На дъното на една от кошниците имаше няколко ябълки.
Конюшня бе разположена в близост до плевня, където крави изявяваха готовността си за сутрешното доене. Рунтаво черно-бяло куче глоз-гаше кокал до каменен кладенец; семейство бели патици се разхождаха в идеална линия с весело крякане. Работниците се суетяха по сутрешните си задачи - носейки вода, цепейки дърва, грижейки се за животните и доста често отбягвайки в последния момент щъкащите патици.
Близо до ковашка работилница, където мускулест мъж обсипваше с удари нажежен метал, двама младежи се дуелираха с мечове. Трети седеше опрял гръб на стъпалата на кулата. Държеше дъска и късче тебешир, за да отбелязва резултата.
- По-високо щита, Фанън! - извика по-едрата фигура.
- А краката ми?
- Няма да нападам краката ти. Не искам да смъквам меча си и да ти дам предимството, но ти трябва да държиш щита високо, за да отразиш удар отгоре надолу. Там си уязвим. Ако те ударя достатъчно силно и не си готов, мога да те поваля на колене. Тогава каква полза от краката ти?
- Аз бих го послушал, Фанън - викна Олрик по посока на момчето. - Моувин може и да е магаре, но разбира от блокове.
- Олрик! - по-високото момче захвърли шлема си и изтича да прегърне принца, докато последният слизаше от коня. При споменаването на името му, неколцина от слугите в двора погледнаха изненадано.
Моувин бе почти на възрастта на Олрик, но беше по-висок и доста по-широк в раменете. Отличаваше се с буйна черна коса и ослепително бели зъби, които светнаха, когато се усмихна на приятеля си.
- Какво правиш тук и, в името на Мар, като какво си облечен? Изглеждаш ужасно. Цяла нощ ли си яздил? И лицето ти - да не си падал?
- Нося някои лоши вести. Трябва да говоря с баща ти незабавно.
- Не съм сигурен дали е вече буден, а той е ужасно кисел, ако го събудят рано.
- Това не може да чака.
Моувин изгледа принца и усмивката му помръкна.
- Тогава това не е обикновено посещение?
- Ще ми се да беше, но не е.
Моувин се обърна към най-малкия си брат:
- Денек, иди да събудиш татко.
Момчето с дъската поклати глава.
- Няма аз да опирам пешкира.
Моувин тръгна към брат си:
- Отивай веднага! - изкрещя и момчето изтича вътре.
- Какво има? Какво се е случило? - запита Фанън, докато захвърляше шлема и щита на тревата и прегръщаше Олрик.
- Получавали ли сте някакви новини от Медфорд в последните няколко дни?
- Поне на мен не ми е известно - отвърна Моувин, чието лице сега показваше повече загриженост.
- Никакви вестоносци? Никакви съобщения за графа? - попита отново Олрик.
- Не, Олрик, какво има?
- Баща ми е мъртъв. Беше убит в замъка от предател.
- Какво! - ахна Моувин с крачка назад. Бе по-скоро реакция, откол-кото въпрос.
-Невъзможно! - възкликна Фанън. - Крал Амрат мъртъв? Кога е станало?
- В интерес на истината, не мога да кажа точно. Дните след убийството бяха объркващи и съм загубил усещане за времето. Ако още не се е разчуло тук, подозирам, че не е било преди повече от няколко дни.
Всички работници изоставиха задачите си и се вслушваха напрегнато. Звънтенето на ковашкия чук спря и единствените звуци в двора бяха приглушеното мучене и крякането на патиците.