Конспирация за короната
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за короната». Краткое содержание книги:
Глава 7
Дрондил Филдс
Четиримата яздиха през по-голямата част от нощта. Спряха, когато заспалият Майрън се строполи от коня на Ейдриън. Без да разседлават конете, подремнаха в един гъсталак и скоро бяха отново на път, яздейки край овощни дървета. Всеки откъсна по една-две ябълки и задъвка. Нямаше много за гледане преди изгрева на слънцето. Сетне тук-таме започнаха да се появяват работници. Възрастен мъж караше волска кола, натоварена с мляко и сирене. Надолу по пътя млада девойка носеше кошница с яйца. Докато я подминаваха, Майрън я гледаше напрегнато и тя вдигна глава към него, усмихвайки се смутено.
- Не се взирай, Майрън - посъветва го Ейдриън. - Ще си помислят, че имаш намерения.
- Те са дори по-красиви и от конете - отбеляза монахът, често обръщайки се през рамо, докато момичето не остана далеч зад тях.
Ейдриън се заливаше от смях.
- Да, такива са, но на твое място не бих им казал това.
Пред тях се издигаше хълм, увенчан със замък на върха си. Предпоследният не приличаше по нищо на Есендън. Изглеждаше повече като крепост, отколкото като благородническа къща.
- Дрондил Филдс - оповести Олрик. Принцът почти не бе продумал след снощното изпитание. Не се оплакваше от дългото яздене или студения нощен въздух; яздеше мълчаливо с приковани към пътя очи.
- Интересно име за замък - отбеляза Ейдриън.
- Бродрик Есендън го кръстил така по време на войните, последвали падението на Стюарда - обясни Майрън. - Синът му, Толин Велики, довършил строежа, победил Лотомад Плешивия и се обявил за първия крал на Меленгар. Битката се провела на полета, които принадлежали на фермер на име Дрондил. По-късно цялата тази област започнала да се нарича така, или поне така е в историята.
- Кой е бил Лотомад? - попита Ейдриън.
- Крал на Трент. След като Гленморган III бил екзекутиран, Лотомад се възползвал от шанса си и изпратил армиите си на юг. Гхент и Мелен-гар днес биха били част от Трент, ако не беше Толин Есендън.
- Предполагам и затова го наричат Велики.
- Точно така.
- Хубав дизайн. Петолъчната форма прави невъзможно намирането на слепи стени за катерене.
- Това е най-здравата крепост в Меленгар - каза Олрик.
- Какво довело Есендъновци в Медфорд в такъв случай? - попита Ройс.
- След войните - обясни Майрън, - Толин се почувствал депресиран от живота в такава мрачна крепост. Построил замъка Есендън в Медфорд и поверил Г алилин на своя най-верен генерал, Седрик Пикилеринън.
- Синът на Седрик съкратил името до Пикъринг - добави Олрик.
Ейдриън забеляза занесен поглед на лицето на Олрик и меланхолична усмивка на устните му.
- Семейството ми винаги е било близко с Пикърингови. Нямаме директна кръвна връзка, но Моувин, Фанън и Денек винаги са ми били като братя. Почти винаги прекарвахме зимата и лятото с тях.
- Обзалагам се, че другите благородници не са особено щастливи от това - каза Ройс. - Особено онези, които са кръвно свързани.
Олрик кимна:
- Но въпреки това нищо не е произлязло от завистта им. Никой не се осмелява да предизвика Пикъринг. Имат легендарна фехтовална семейна традиция. Носят се слухове, че Седрик научил древното изкуство Тек'чин от последния жив член на рицарите от Ордена на Фаулд.
- Кои? - запита Ейдриън.
- Както съм чувал - както Моувин ми е разказвал - били са следим-перско братство, опитващо се да запази поне част от древните умения на тешлорските рицари.
- А кои са били пък те?
- Рицарите Тешлор? - Олрик го погледна, зашеметен. - Те са най-великите бойци, живели някога. Охранявали са самия император. Но предполагам техниките им били забравени заедно с останалото при падането на империята. И все пак, наученото от Ордена на Фаулд (а то предполагам е било само частица от това, което тешлорските рицари знаели) направило Седрик легенда. Това знание се е предавало от баща на син през поколенията и тази тайна дава на Пикърингови необичайно преимущество в битка.
- Добре сме запознати с тези любопитни факти - промърмори Ейдриън. - Но както казвах, това е хубав дизайн за крепост, с изключение на дърветата - махна с ръка по посока на овощията. - Тази горичка би предложила добро прикритие за нападателите.
- Хълмът никога не е изглеждал така преди - обясни Олрик. - Преди е бил редовно изсичан. Пикърингови засадили тази градина едва преди няколко поколения. Същото е и с розовите храсти и рододендроните. Дрондил Филдс не е сещал война в продължение на петстотин години. Предполагам графовете не са виждали вреда в малко сянка, плодове и цветя. Великата крепост на Седрик Пикилеринън сега не е нищо повече от провинциално имение.