Прозрение

Позициите на двамата играчи изглеждаха равностойни. Не след дълго принц Ахмед заплаши царя на Сюлейман и след кратък размисъл племенникът му отговори с рокада.

— Този ход не е позволен — каза изненадано принц Ахмед.

— Това е европейска вариация — arrocco.

— Интересно е, но не е справедливо да играеш по различни правила от тези на опонента си.

— Възможно е да си промениш мнението, когато станеш султан — рече безизразно Сюлейман.

Ахмед го погледна, сякаш го е зашлевил, но не продума. Сюлейман вдигна царя си.

— Да го върна ли? — попита.

В отговор Ахмед се изправи.

— Сюлейман — каза той, — знам колко ти е трудно да ни гледаш как се караме с баща ти за трона на Баязид.

Младият мъж сви рамене.

— Дядо избра теб, а думата му е закон. Темата не подлежи на обсъждане.

Принц Ахмед погледна племенника си с неохотно възхищение.

— Навремето бяхме близки с баща ти, но жестокостта и амбицията му…

— Чувал съм слуховете, чичо — прекъсна го рязко Сюлейман.

Ахмед се взря смутено към дърветата, а после погледна отново към шахматната дъска.

— Е — рече той, — след малко имам среща със съвета на везирите. Да доиграем партията друг път?

— Когато пожелаеш — съгласи се сърдечно Сюлейман.

Той стана и се поклони на чичо си, който също му отвърна с поклон и се отдалечи с телохранителя си. Ецио изчака минута, наблюдавайки как Сюлейман седна отново и на свой ред се втренчи в шахматната дъска.

После пристъпи напред.

Сюлейман го забеляза и махна на охраната си да не спира посетителя му.

— Ецио! — поздрави го той.

Ецио подхвана темата без предисловия:

— Тарик продава оръжия на местно конте — Мануил Палеолог.

Лицето на Сюлейман помръкна. Той сключи юмрук.

— Палеолог. Името му дразни слуха ми — и отново се изправи. — Последният византийски император е бил Константин Палеолог. Ако този негов наследник въоръжава някаква войска, ще избухне конфликт и ще ескалира. При това, докато татко и дядо враждуват…

Той замълча замислено. Ецио предположи, че обмисля едно от най-трудните решения, които бе вземал през краткия си живот.

— Тарик знае накъде ще отпътуват оръжията — каза Ецио. — Ако го открия първи, мога да проследя оръжията до византийците.

Сюлейман го погледна.

— Тарик сигурно е в казармите при еничарите си. За да го доближиш, ти самият трябва да станеш еничар.

Ецио се усмихна.

— Лесна работа — каза той.

— Отлично! — възкликна Сюлейман.