Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
И преди беше забелязал сребърната й гривна, но сега видя, че на нея е гравирано нещо.
— Какво пише тук?
Тя приближи китката си до очите му:
— Нося я от много дълго време и надписът е започнал да се изтрива, така че трудно се чете.
Ноа задържа ръката й и я намести така, че слабата светлина да пада върху полуизтрития надпис. След като най-после беше сигурен, че е прочел думите правилно, каза на глас:
— „По силите ни е да изградим един нов свят.“
— Точно така — потвърди Моли.
— Кой е казал това? Чувал съм го и преди.
— Томас Пейн.
Той отново се отпусна назад.
— Но как си представяш, че можеш да направиш това, Моли? Не казвам, че не си способна, просто не мога да си представя как ще стане.
— Има още нещо — каза тя.
С помощта на другата си ръка тя внимателно обърна гривната, така че да се види надписът на вътрешната й страна: „Вяра — Надежда — Милосърдие“
— Това е… много хубаво.
— Хубаво?
— Изглежда, не те разбирам много добре — извини се Ноа. — Искам да кажа, че разбирам какво означават тези думи, но това не ми прилича на план за действие, нали така? Имаш ли представа срещу какво се изправяш?
— Да, но май враговете ни нямат такава — отвърна Моли.
— Обясни ми.
— Добре — съгласи се Моли. — Ще ти задам един бърз въпрос: Кой е направил първия изстрел по времето на Американската революция?
— Това е подвеждащ въпрос. Никой не знае кой точно е направил първия изстрел.
— Това ли е окончателният ти отговор?
— Да.
Тя се подпря на лакът и се изправи, за да го вижда по-добре.
— Първият изстрел не е бил направен от оръжие. Първият изстрел е била проповедта на Джонатан Мейхю, много години преди битките при Лексингтън и Конкорд. Фразата „Няма да плащаме данъци, докато нямаме свои народни представители“ не е излязла от устата на някой политик. Била е казана от проповедник.
— Значи това е връзката с вярата.
— Нещата са доста по-дълбоки, Ноа. Правата са ни дадени от една по-висша сила. Човекът нито може да ги даде, нито може да ги отнеме. И мисля, че тук е основната разлика между това, което се е случило по време на Френската революция, и това, което ние сме постигнали тук. Ние сме вярвали, че сме водени от волята Божия, а те са вярвали в думите на Годуин. Затова ние сме успели, а те са се поддали на човешките слабости.
Той докосна втората дума, гравирана върху сребърната гривна:
— Ами надеждата?
— Това означава, че ние вярваме в силата на човешкия дух. Надеждата и истината са взаимно свързани — ако всичко наоколо е лъжа, то тогава за нас няма никаква надежда. Ако лекарят ти каже, че си болен, ти не го обвиняваш за диагнозата. Ти знаеш истината, независимо колко страшна е тя, и можеш да направиш план как да се излекуваш. Това е надеждата, т.е. и в най-трудните времена да вярваш, че утрешният ден ще е по-хубав от днешния.
Моли посочи последната от трите думи:
— Милосърдието се обяснява лесно. Ние вярваме, че всеки един от нас може да помогне на другия да достигне до този хубав утрешен ден. Бен Франклин е обяснил значението на думите, изписани върху гривната ми, когато ректорът на Йейл го е помолил да обобщи в какво вярва американският народ. Той отговорил така: „В това, че Бог съществува, че има живот в отвъдното и Той ще ни държи отговорни за всичко, което сме извършили в живота си, и че най-добре Му служим, като служим на събратята си“. Вяра, надежда и милосърдие.
— Звучи добре — каза Ноа и намести възглавницата под главата си. — Но, колкото и да ми е неприятно, трябва да ти призная, че всичко това не ми се струва достатъчно.
— Може би човек не може да проумее всичко изведнъж — заяви Моли. — Никой от нас не се е приобщил към идеята за един ден. Когато дойде времето да го разбереш, ще го разбереш.
На стената до тях висеше скица, нарисувана върху бял лист, закачена така, че да се вижда добре от хамака.
— Кой е нарисувал това? — попита Ноа.
Тя обърна глава натам, извъртя се леко, протегна ръка, свали рисунката от стената и я задържа така, че и двамата да я виждат добре.
Беше зимна картина на малка дървена къща сред гората, близо до поток. Всички подробности бяха изрисувани много внимателно — на верандата имаше люлка, встрани от къщата се намираше градина, оградена с ниска метална ограда, пътека от плоски камъни водеше към входната врата, а по стрехите и первазите на прозорците беше навалял сняг. Бе нарисувана с молив, само прости линии и светлосенки, но чувствителната ръка на художника бе успяла да й придаде неповторима атмосфера.