Назад по линията

И патрулният застана пред мен. Дейв Ван Дам, оригващият се рус грубиян, когото срещнах още през първия си ден в Истанбул.

— Какво има? — попита направо той.

— Времево престъпление. Преди малко Капистрано ми довери, че е убил своята прабаба, и скочи обратно в текущото време.

— Скапан кучи син. Защо ли ги търпим тези нещастници с калпава психика?

— И туристите му са тук. Затова те повиках.

Ван Дам се изплю майсторски.

— Скапан кучи син… — повтори той. — Добре, аз се заемам.

Таймерът му го прехвърли другаде.

Поболявах се от мъка за този тъпо пропилян, скъпоценен живот. Мислех си за Капистрано с неговото обаяние, любезност, съчувствие — изтрити и прахосани, защото в пиянски миг на страдание реши да се унищожи с времево престъпление. Не заплаках, но ми се искаше да ритам всичко наоколо. Тъкмо това и направих. Шумът събуди мис Пистил, която се ококори и смънка:

— Да не ни нападат?

— Само тебе — отговорих и за да намеря отдушник за яростта и скръбта си, стоварих се върху нея.

Тя се стресна малко, но реши да вземе дейно участие, щом разбра какво съм намислил. Е, аз свърших за половин минута и я оставих разгорещена, но работата ми беше поета успешно от Билбо Гостаман. Още ми причерняваше пред очите, събудих съдържателя и поисках от най-доброто му вино. Накърках се до мътна безчувственост.

Много по-късно научих, че съм се тръшкал напразно. Лукавият мръсник Капистрано се разколебал в последния миг. Вместо да скочи в 2059 година и да се самоунищожи, той се вкопчил в неуязвимостта си благодарение на времевото изместване и останал назад по линията в 1600 година. Оженил се за дъщерята на турски паша, с която си наплодили три деца. Времевият патрул засякъл съществуването му в миналото чак през 1607 година, откъдето го сграбчили за множество времеви престъпления, замъкнали го в 2060 година и го осъдили на смърт. Той си получи мечтаното избавление, но не чак толкова героично. Патрулът трябвало и да предотврати убийството на неговата прабаба, да не допусне женитбата му за дъщерята на пашата, да отстрани от миналото онези три деца, а също да намери и да измъкне неговите туристи. В края на краищата Капистрано създаде купища проблеми.

— Ако човек иска да се самоубие — изръмжа веднъж Дейв Ван Дам, — защо, по дяволите, не изпие карнифаг в текущото време, вместо да трови живота на всички ни?

Нямаше как да не се съглася с него. Единственият път, когато мнението ми съвпадна с възгледите на времевия патрул.