Ангелиада

Единственият алкохол на „Газела“ бяха четири малки бутилки шери за готвене, забутани дълбоко сред кутиите в кухнята. Вкусът му бе отвратителен, особено в комбинация с мента. Но все пак свърши работа.

Беше се справила с три от бутилките и работеше мърху последната, когато Дейвий най-сетне се върнаха.

— О, върнахте се най-после — изръмжа тя, когато двамата подадоха глави през вратата на кухнята. — Как мина пазаруването?

— Добре. Взехме всичко необходимо — отговори Орнина и погледна празните бутилки. — Виждам, че купонът тече. Какъв е поводът?

— Пия за глупостта — каза Чандрис. — За вашата глупост.

Реакцията им страшно я разочарова. Надяваше се да ги ядоса или обиди, или най-малкото да ги изненада. Вместо това бе наградена с влудяващо спокойствие.

И с майтапи естествено.

— Страхотен повод — Ханан се затътри през кухнята и седна срещу нея. — За нашата глупост пият оттук до другия край на Магаска. При това, смея да отбележа, наздравиците ги вдигат истински експерти. Никого не можеш да впечатлиш с четири бутилки готварско шери.

— Така ли отговаряш на всичко? — рязко попита Чандрис. — С шеги?

Ханан сви рамене и погледът му стана твърд.

— А ти с какво отговаряш? С пиене ли?

Чандрис го гледаше и с всички сили се мъчеше да го мрази. Но тези протези, проблясващи през ръкавите на ризата…

Погледна Орнина. Може би щеше да може да мрази нея.

— Искаш ли да знаете защо сте глупаци? Искаш ли? Добре, ще ти кажа защо. Оставихте ме сама. Тук. С кораба ви. Сама.

— Вярваме ти — спокойно каза Орнина.

— А не трябва! — извика Чандрис. — Що за ненормалници сте вие бе? Знаете каква съм. Аз съм крадец, по дяволите. — Тя се наведе и взе кутията с ангела. — Виждате ли? — Тресна кутията на масата. — Виждате ли? Това е вашият проклет ангел!

— Виждам — каза Орнина. — И виждам също, че още е тук.

— Не и благодарение на вас! — озъби се Чандрис. — Оставяте това проклето нещо да си седи просто така. И то на място, където един крадец ще провери най-напред. Без аларми, без проследяващи устройства, просто ей така… по дяволите, изминах с това нещо половината път до „Гейбриъл“.

— Но си го върнала — каза Орнина.

— Само за да ви кажа какво ми е мнението за вас преди да си тръгна. — Чандрис стана и се хвана за масата. Алкохолът я беше ударил в главата. — Остави ме! — извика тя на Ханан, който посегна да ѝ помогне. — Не ми трябва помощта ти. Не ми трябва ничия помощ… — Понечи да заобиколи масата, удари се в ръба ѝ и изруга.