Градът на тайните

Почва да се стъмнява и на вратата отново се чука. Още преди да съм видяла посетителя, знам, че е мъж.

— Матио! — възкликва Роберто.

— Аз ще отида — казвам и преди да е успял да ме спре, се спускам боса надолу по стълбите и отварям вратата. На прага стои мрачен човек с посивяло лице и сгърчено чело, който със сигурност не е Матио. Измърморва името на Роберто, устата му е скрита зад мръсен шал. Нещо в него ме кара да потръпна. Познавам го отнякъде и заставам нащрек.

— Роберто не е тук — лъжа аз.

— Тогава му дайте това — казва мъжът и ми подава малка кутийка с размерите на дланта ми. — От Карина де Ферара е.

Имам много въпроси относно Карина, но ще ги запазя за себе си. Във всеки случай сивото лице изглежда заключено за разпити.

Занасям кутийката горе и я слагам на масата. Забелязал изражението ми, Роберто бързо застава до мен. Обгръща ме с ръце.

— Какво има вътре?

— От Карина е.

Отварям кутийката и виждам парче муселин, завързано с канап. Роберто отива до едно чекмедже и се връща с нож. Забелязвам, че върху муселина бавно се оформя червено петно.

Роберто изважда вързопчето и прерязва канапа. Бавно разгръща парчето плат. Лицето му помръква.

— Какво е?

— Не гледай насам — заръчва ми той.

Диша тежко през устата. Сега вече нещо го плаши и страхът му се предава и на мен. До този момент той просто се смееше в лицето на опасността и смехът му беше като скала, за която се държах.

— Какво ти е изпратила? — питам го, но той нищо не казва. Вместо това връща муселиненото вързопче в кутийката и изважда сгънатия лист отвътре. Бележка.

— Роберто?

Мълчанието му ме ужасява. Чете посланието наум.

— Не! — простенва той. — Не, не.

— Скъпи? — питам го. — Какво става?

Опрял юмруци в масата, той провесва глава надолу. Шокирана съм, когато една сълза тупва върху изцапаната дървена повърхност и се пръсва.

Не искам да докосвам кутийката, затова заобикалям масата, заставам до Роберто и надничам вътре. В плата лежи отпуснато парче кърваво месо, розово на върха и безцветно към плътния корен. Не ми е нужно много време да разбера, че това е човешки език.