Камуфлаж
- Автор: Холдеман Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Камуфлаж». Краткое содержание книги:
Към осем и трийсет излезе на брега, изтърси водата от дългата си руса коса и тръгна към летището. Спря такси и каза на шофьора да го откара при Часовника.
Планът му не се отличаваше с нищо особено. Да открие някой млад американец, достатъчно отчаян, че да се съгласи временно „да изгуби“ портфейла, паспорта и билета си в замяна на солидна сума. Едва по-късно нещастникът щеше да разбере, че играта е малко по-сложна, отколкото е изглеждала.
Часовника бе кула от началото на двайсети век, една от забележителностите на града, разположена в самия център. Изменчивият плати на шофьора и тръгна по Крайбрежната към пристанището. Знаеше, че там има барове с лоша репутация, но никога не ги бе посещавал. „Рей Арчър“ не беше такъв тип. Нют Мартин беше.
„Лошият Били“ му изглеждаше най-подходящ. Още от тротоара долови миризмата на вкиснала бира и цигарен дим. Дуднещ рап отпреди двайсетина години. Изменчивият си проправи път през тълпата при входа, където въздухът бе най-чист, и се доближи до бара. Тук имаше само двама посетители, останалите седяха на масичките или се подпираха на стените, разговаряха гръмогласно на два езика. Острият му слух долови и трети, от една френска двойка в ъгъла — обсъждаха шепнешком атмосферата в заведението.
Един от разговорите на английски бе посветен на странните събития в хотел „Аги“. Мъжът, местен, ако се съдеше по мургавия цвят и чертите му, разказваше, че имал в полицията приятел, според който ставало въпрос за индустриален шпионаж и война на интереси.
— Тъй де — отвърна другият, — щом се гърмят с пушки и правят фокуси като в стари филми на Джеки Чан.
Изменчивият търпеливо почака барманът да му обърне внимание и поръча двойно мартини. Наложи се да поясни какво по-точно очаква и накрая получи половинлитрова чаша с долнопробен джин, лед и няколко лимонени резенчета, плуващи отгоре. (От времето, когато бе работил като барман, можеше да познае евтиния джин по миризмата. Този му го наляха от пластмасова бутилка и вероятно произхождаше от някоя нелегална спиртоварна в покрайнините на града.)
Вкусът му беше интересен: малко напомняше за миризмата на пристанищната вода.
Ароматна самоанска проститутка се прилепи за него.
— К’во пиеш? — Беше млада, но с наченки на ранно затлъстяване.
Изменчивият премисли всички възможни отговори, които бе чувал от други мъже в подобна ситуация — „разкарай се“, „очисти въздуха“, „вдигай гълъбите“, „махай с крилца“. Вместо това каза:
— Мартини. Искаш ли?
— Какво ще трябва да направя за него?
— Не съм примрял за теб.
Тя се покатери на стола, като безсрамно разкри гащичките си.
— Познавам едни момчета…
— Не е това. — Изменчивият махна на бармана да сипе от същото на момичето. — Да знаеш къде се продава дрога?
— А бе, човече… — Тя се озърна. — Навсякъде е пълно с ченгета. Не чу ли какво е станало в „Аги“?
Барманът донесе напитката и изменчивият демонстративно зарови пръсти в портфейла си в търсене на някоя двайсетачка.
— Току-що пристигам. Какво толкова е станало?
— Не знам, било е по обяд. Още съм спяла. — Не откъсваше очи от натъпкания портфейл. — Мога да ти доставя всичко, каквото поискаш. Не бива да се мотаеш по улиците, ченгетата прибират всички непознати палаги, бели хора де.
— Чакай малко. — Изменчивият отскочи до невероятно мръсната тоалетна и промени цвета на кожата си под бледата неонова светлина. Когато се върна, имаше същите черти, но беше мургав и с черна коса.
— А, това е друго нещо. — Тя потърка бузата му с палец и го погледна. — Колко ще издържи?
— Ден-два. Та какво според теб е станало в „Аги Грей“?
— Разправят, че било като каскада. Първо гърмежи и после някакъв тип изхвърчал през прозореца и тупнал пред входа… след това се затичал по улицата, през парка и право във водата. Едната му ръка била откъсната, всичко било опръскано в кръв, но това не го забавило. А бе съвсем като на кино.
— А кинаджиите какво казват по въпроса?
— Казват, че не е от тях, ама знаеш ли?
— Тъй де. Пий и да вървим.
— Къде?
— За дрога. — Изменчивият довърши мартинито с едно гаврътване. Момичето се опита да направи същото, но се закашля. Барманът й донесе вода и изгледа строго изменчивия.
— Май не биваше да го правиш — рече изменчивият на момичето, след като то се успокои. — Никой не знае какво сипват в това нещо.