Камуфлаж
- Автор: Холдеман Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Камуфлаж». Краткое содержание книги:
— Трябва да поговорим за това, а не може да се качим в стаята — заяви Анджела Смит. — Там сега е полицията. — Тя посочи към бара с превързаната си ръка. — Чичо Сам ви кани на бира.
В малкия бар имаше само една свободна маса. Барманът дойде да вземе поръчката. Зад прозореца, който гледаше към пътя и пристанището, се виждаше нарастваща тълпа зяпачи, задържани от неколцина полицаи.
— Опитайте се само за минутка да си представите, че Рей е била шпионин — почна Суонуик. — Някога да ви се е струвало, че изцежда от вас информация?
— Не помня такова нещо — отвърна Ръс, малко ядосан от встъплението. — Двамата работехме над един и същ проблем. Разговаряхме доста за това. Както и всички останали колеги.
— Добре, да опитаме по друг начин. — Жената се намръщи, докато наместваше ръката си на масата. — Тя е твърдяла, че е учила астрономия. Имаше ли познания в тази област?
— Без никакво съмнение. Доктор Дагмар със сигурност ще го потвърди, тя е нашият водещ астроном. Рей си разбираше от работата и бе много по-наясно с астрономията от лаици като мен. Аз съм само морски инженер, макар че през живота си доста съм се занимавал с астрономия.
Суонуик кимна.
— Да е проявявала някакъв особен интерес към военното приложение на вашата находка? Към обекта, с който работите?
Той се замисли.
— Военно приложение? Не мисля, а и не съм голям специалист по този въпрос. Щях да запомня, ако ме беше разпитвала за нещо подобно.
В бара се появи полицай с къса двуцевка, поставена в прозрачен плик. Суонуик се изправи.
— Вие ли стреляхте по жената с това? — попита полицаят.
— Беше при самозащита. Тази жена е…
— Да, да. — Полицаят махна с ръка и един униформен зад него се приближи и щракна на агента белезници.
— Не е необходимо — възрази Суонуик, но едрият полицай го бутна към вратата. — Тя имаше оръжие — добави той.
— А вие носите това, в случай че ви погне някоя мишка — отвърна първият полицай. Обърна се към Ръсел. — Доктор Сътън, ако обичате, изчакайте тук с дамата. Скоро ще дойде наш служител да вземе показанията ви.
Тримата излязоха. Сътън се обърна към жената.
— Той наистина ли е стрелял по нея с пушка?
— И я уцели. Откъсна й ръката. — Последва мъртвешка тишина. Хората от съседните маси ги гледаха. Тя изпуфтя. — Като стана въпрос за дами…
Ръс посочи.
— Зад щанда с подаръци, по коридора и вляво.
Жената си взе чантата.
— Ей сега се връщам.
Ръс не беше изненадан, че така и не я видя повече.
40.
Фалеоло, Самоа, 15 юли 2021
След като се озова от другата страна на рифа, изменчивият навлезе в дълбоки води и се отправи на запад, към летището Фалеоло. На следващия ден имаше полет за Хонолулу.
Смяташе да си върне човешката форма и да излезе на брега по тъмно. Да се скрие за известно време, после да се отправи към аерогарата. Оставаше да реши проблема с купуването на билет без паспорт и кредитни карти. Би могъл да си направи фалшиви пари, но дори при нормални обстоятелства щеше да е подозрително да купува билет в брой. Освен ако не се представеше за местен, само че не знаеше добре езика.
Преди осемдесет-деветдесет години просто щеше да си избере подходяща жертва, да я убие, да я копира и да използва билета й. Но сега подобна идея му се струваше неприемлива. Освен ако не ставаше въпрос за мъжа, който бе откъснал с изстрел ръката на Рей. Светът щеше да е по-добро място без него.
Когато стигна във Фалеоло, вече имаше по-добър план. Рискован, но ако се провалеше, отново щеше да избяга в океана. Поне в бягството вече имаше богат опит.
Продължи още половин миля след Фалеоло, извън обсега на светлините. Луната, в първа четвърт, бе достатъчно слаба. Изменчивият доплува до плитчините и премина към метаморфозата.
Около килограм от общата материя отиде за изработването на чанта, натъпкана с употребявани петдесет– и стодоларови банкноти. Още няколко килограма използва за лека раница с няколко ката мръсни дрехи и портфейл със самоански банкноти, достатъчни за пътуване с такси и едно-две питиета, американска универсална лична карта и шофьорска книжка, отговарящи на човека, който не без усилие се опита да пресъздаде. Нют Мартин, с нищо незабележим тип, попаднал случайно в тази част на света. Млад, търсещ, бягащ от нещо. Пари, достатъчни за храна и напитки и за още нещичко. За последното бе заделил повече.
Изработи и паспорт, който щеше да издържи на визуална проверка, но не и на компютър.