Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
- Това е най-големият абсурд, който някога съм чувала. Трябва да затварям.
- О, хайде де. Не бъди такава.
- Майната ти. Аз не съм просто чифт яйчници, на които можеш да наденеш пръстен.
Парадайз прекъсна връзката и за миг се поколеба дали да не метне телефона през стаята. Когато установи, че не е в състояние да го направи, се разтревожи дали всички маниери, които бе наследила и с които бе закърмена, не означаваха, че Пейтън е прав. Тя бе парниково цвете, годно единствено за чаени партита, раждане на деца и...
Телефонът й зазвъня и тя го хвърли на леглото, след което стъпи на пода и подпря ръце върху тъканата черга. Протегна крака и се закрепи на пръсти.
- Е, добре - каза, стискайки зъби. - Нагоре и надолу. Сто пъти.
Надолу се получи още от първия опит, ръцете й се подчиниха без проблем. Докато носът й се допираше до избродираната ваза с цветя върху чергата, тя беше преминала в режим звяр, готова наистина да се развихри.
Нагоре беше... сносно.
Отново надолу към чергата. И пак - нагоре.
Или поне това беше идеята. Мускулите на ръцете й започнаха да треперят, лактите й се огънаха; раменете я заболяха.
Успя да направи три. Е, добре де - две и половина. Преди да се просне на...
- Какво правиш?
Парадайз изписка и се обърна по гръб. Баща й стоеше на прага и тъкмо прибираше ключа, с който бе отворил вратата й. Веждите му бяха подскочили толкова високо, че почти се сливаха с косата му.
- Лицеви опори - отвърна тя запъхтяно.
- Защо?
Попитай го, помисли си. Просто му кажи направо: Искам да се запиша в тренировъчната програма на Братството...
Телефонът й отново се раззвъня.
- Трябва ли да вдигнеш? - попита баща й.
- Не. Татко, искам...
- Нещо изникна, скъпа моя. - Той затвори вратата и заключи след себе си. - И трябва да бъда откровен с теб.
Парадайз сви крака и обви ръце около коленете си.
- Нещо лошо ли съм направила?
- О, не. - Той поклати глава, без да сваля очи от нея. - Ти си най-добрата дъщеря, за която би могъл да си мечтае един баща.
Телефонът й замлъкна и тя се зачуди колко ли от възгледите на Пейтън споделяше баща й. И колко ли пъти щеше да й позвъни Пейтън.
- Трябва да си събереш някои вещи - каза баща й.
Парадайз се сепна.
- Защо?
- Ще те помоля да напуснеш къщата за няколко седмици.
Заля я студена вълна.
- Какво съм направила?
- О, обич моя. - Той се приближи и коленичи. - Нищо. Просто ми се струва, че ще ти хареса да имаш работа.
Сега бе ред на нейните вежди да подскочат високо.
- Наистина ли?
Беше повдигнала този въпрос преди доста месеци, когато поредната нощ, запълнена с уроци по пиано и сложни бродерии, я беше накарала да се почувства така, сякаш полудява. Ала баща й бе отказал тактично в интерес на нейната безопасност... довод, който тя уважаваше, но и който я бе подразнил.
Трудно бе да се отрече, че светът бе опасно място за един вампир.
- Какво се промени? - А после си спомни за техния далечен роднина. - Почакай, онзи мъж ще остане ли тук?
- Това няма нищо общо с него. Работата ми като пръв съветник става все по-сложна и тежка и се нуждая от някого, на когото мога да се доверя с делата на краля. Не се сещам за никой по-подходящ от теб.
- Наистина ли? - Парадайз присви очи. - И няма никаква друга причина?
- Това е самата истина. Кълна ти се. - Той се усмихна. - Е, какво ще кажеш... искаш ли да работиш заедно с мен?
Парадайз прегърна баща си, обзета от внезапен прилив на щастие.
- О, благодаря ти! Да! Нямам търпение!
Той се засмя.
- Много добре. Само че ще се наложи да се преместиш в имението за аудиенции на краля. Не се тревожи, няма да бъдеш сама. Можеш да вземеш прислужницата си, а Братството се грижи в къщата да има достатъчно персонал...
Парадайз скочи на крака и изтича до дрешника си. Отвори вратите и извади куфарите си на „Луи Вюитон“.
- За половин час съм готова! Петнайсет минути! - Трескаво заотваря чекмеджета и се залови да вади бельо, сутиени, потничета. - Ще повикаш ли Вучи? Тя толкова ще се зарадва!
Смътно чу как баща й се засмя.
- Както наредите, милейди. Както наредите.
23
РЕЙДЖ ПРИЕ ФОРМА НА МОРАВАТА ПРЕД ИМЕНИЕТО НА ДАРИЪС и отиде до входната врата. В мига, в който прекрачи прага, чу хор от ахвания и погледна наляво. В гостната имаше групичка цивилни, скупчили се неловко, сякаш им беше неудобно да седнат на разкошните, покрити с коприна мебели. При вида му очите им се разшириха.