Едно незнайно място
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Едно незнайно място». Краткое содержание книги:
Освен интригата, завладяваща както винаги при Фред Варгас, в книгата има още много прелюбопитни неща — например Адамсберг помага при едно трудно котешко раждане по настояване на Лусио, който не спира да чеше липсващата си ръка, а преводачът Владислав измисля звучната думичка „плог“, която означава всичко възможно, от „дадено“ и „иска ли питане“ през „глупости“ и „не може да бъде“ до „падаща капка истина“. Накрая, след множество перипетии и обрати, Адамсберг, естествено, ни довежда до изненадващата развръзка.
— Убиецът от Гарш има покровител.
— Там горе?
— Положително. Тежка артилерия, която не си поплюва. Някой там горе не желае да стигнете докрай. Иска да ви разкара. Едно доста слабо обвинение ви е отправено, че сте помогнали на заподозрян да избяга, на Емил Фьойан, и че сте допуснали грешка при проверяване на алиби. Настояват за временното ви отстраняване. Идеята е разследването да се повери на Превал.
— Превал е корумпиран.
— Това е всеизвестно. Отмъкнах досието ви.
— Благодаря.
— Но те ще ударят по-силно и моето леко влияние няма да помогне. Планирате ли нещо? Освен излитане със самолет?
— Да напредна по-бързо от тях, да уловя куршума им, преди да е паднал на земята.
— С други думи, да пипнете убиеца за врата и да представите доказателства? Абсурд, приятелю. Нима още мислите, че те не умеят да прикриват доказателствата?
— Не мисля.
— Чудесно. Тогава утроете плана си. План А — потърсете убиеца, това е ясно. Това е безспорният елемент на случая, но не е приоритетен, защото не е речено, че истината винаги ви измъква от батака, особено ако не е желана. План Б — открийте кой там горе иска да ви унищожи и си подгответе контраофанзивата. План В — предвидете бягство. Може би през Адриатическо море.
— Не сте много весел, Вейл.
— И те не са веселяци. Със сигурност.
— Нямам никакъв начин да разбера кой е човекът там горе. Мога да се приближа до него само ако пипна убиеца.
— Не непременно. Онова, което става горе, е недостъпно за простосмъртните. Затова тръгнете отдолу. Тъй като онези отгоре винаги си служат с онези отдолу, които искат да стигнат догоре. После се изкачете по стълбицата. Кой е долу? На най-долното стъпало?
— Майор Мордан. Използват го. Обещали са му да оправдаят дъщеря му. Делото й е след по-малко от две седмици и ще я обвинят в разпространение на дрога.
— Или в убийство. Момичето не е било на себе си, когато Стъби Даун е бил убит. Приятелят й Боунс е могъл да постави оръжието в ръката й и да натисне показалеца й.
— Това ли се е случило, Вейл? Това ли?
— Да. Технически погледнато, тя го е убила. Така че Мордан трябва скъпо да плати за оневиняването й. Кой според вас стои на второто стъпало на стълбата?
— Брезийон. Той ръководи Мордан. Но не мисля, че участва в комбината.
— Няма значение. Трето стъпало — съдията, който предварително е приел да пусне дъщерята Мордан. Кой е той и какво печели в замяна? Ето какво трябва да узнаете, Адамсберг. Кой е поискал от него да я пусне, за кого работи?
— Съжалявам — каза Адамсберг, допивайки бирата си. — Нямах време за всичко това. Данглар се досети. Отрязаните крака, адът в Гарш, раняването на Емил, австрийското убийство, сръбският чичо, изгорелият ми бушон, трудното раждане на котката — съжалявам. Нито ми хрумна, нито имах време да се занимавам със стълбата и с изкатерилите се по нея.
— Които обаче са имали време да се занимават с вас. Много сте закъснял.
— Несъмнено. Стружките от моливите ми, събрани у Пиер Водел, са вече у авиньонските ченгета. Успях само да отложа произвеждането на изстрела. Имам не повече от пет-шест дни, преди да ми наскочат.
— Не че работата толкова ме изкушава — вяло каза Вейл, но не ги обичам. За ума ми те са каквото е лошата кухня за стомаха ми. След като трябва да заминете, бих могъл да проуча някои стъпала вместо вас.
— Които водят към съдията?
— И по-нагоре, надявам се. Ще ви се обадя. Но не на вашия апарат и не с моя.
Вейл постави на масата два нови мобилни телефона и побутна единия към Адамсберг.
— Това е вашият, този е моят. Не го активирайте, преди да сте преминали границата, и никога не го ползвайте, когато другият ви телефон е включен. Има ли джипиес в него?
— Да. Искам Данглар да може да установи къде съм, ако ми свърши батерията. Представете си, че се озова сам в гората.
— И какво от това?
— Ами нищо — усмихна се Адамсберг. — Просто там, в Кисилова, броди демон. А и Церк се размотава някъде.
— Кой е Церк?
— Церквечьора. Така го нарече виенчанинът. Размазвача. Преди Водел е убил един човек в Пресбаум.
— Той не търси вас.
— Защо не?
— Махнете джипиеса, Адамсберг. Бъдете по-предпазлив. Не им давайте възможност да ви арестуват или да инсценират нещастен случай. Пак ви казвам: търсите убиец, когото те не желаят да бъде хванат за нищо на света. Изключвайте обикновения си телефон възможно най-често.