Поправките

– Това е един от най-великите градове на света – заяви развълнувано Алфред.

– Как си, тате? – насили се да попита Чип.

– По-добре, отколкото ще съм в рая, и по-зле, отколкото в ада.

– Много се радваме за новата ти работа – обади се Инид.

– Един от най-великите вестници в страната – рече Алфред. – „Уолстрийт Джърнъл“.

– Не ви ли понамирисва нещо?

– Близо сме до океана – отвърна Чип.

– Не, от теб идва. – Инид се наведе и зарови лице в ръкава на Чип. – Якето ти вони на риба.

Той се дръпна.

– Мамо, моля те!

Проблемът на Чип беше загубата на самочувствие. Отдавна бяха минали дните, когато можеше да си позволи да épater les bourgeois3. С изключение на апартамента в Манхатън и красивата си приятелка Джулия Вре вече не разполагаше с почти нищо, за да се убеди, че е истински голям мъж, нямаше успехи, с които да се сравнява с брат си Гари, който беше банкер и баща на три деца, нито пък със сестра си Денис, която на трийсет и две години беше главен готвач на известен ресторант от висока класа във Филаделфия. Чип се беше надявал, че към този момент ще е продал сценария си, само че беше довършил черновата в полунощ във вторник, а след това пое три четиринайсетчасови смени в „Браг Нътър и Спей“, за да си плати наема за август и да разсее опасенията на собственика за вноските за септември и октомври, после трябваше да напазарува за обяда, да изчисти апартамента и накрая, по някое време призори тази сутрин, глътна един отдавна кътан ксанакс. Междувременно беше минала почти цяла седмица, без да види Джулия и да говори с нея. В отговор на притеснените му съобщения, които беше оставил на телефонния ѝ секретар през последните четиринайсет часа с молба да се срещне с него, родителите му и Денис в апартамента в събота на обед и моля, ако не е проблем, да не споменава пред майка му и баща му, че е омъжена, Джулия поддържаше пълно мълчание по телефона и електронната поща, от което дори и по-стабилен мъж от Чип би си извлякъл обезпокоителни заключения.