Оникс [bg]

— Кейти, мила, сигурна ли си, че се чувстваш достатъчно добре, за да се върнеш на училище? Ако искаш може и днес да си останеш у дома и да отидеш в понеделник.

Поклатих глава отрицателно. Само три дни не бях ходила на училище, а вече ми се беше струпала огромна камара с домашни, които Ди мина да ми остави.

— Добре съм.

— Миличка, току-що те изписаха от болницата. Не бива да се претоварваш.

Измих си чашата.

— Добре съм, нищо ми няма.

— Знам, че се чувстваш по-добре. — Тя оправи накриво закопчаните копчета на жилетката ми. — Въпреки че Уил… Доктор Майкълс… те изписа от болницата, за да се прибереш у дома, ти много ме уплаши. Никога не си боледувала толкова сериозно. Защо да не му се обадя да мине да те прегледа, преди да тръгне на визитация?

Още по-необичайно ми се видя това, че майка ми използваше малкото име на доктора — явно отношенията им бяха станали доста по-сърдечни, а аз бях изпуснала това. Взех си раницата, но спрях.

— Мамо?

— Да?

— В понеделник ти се прибра посред нощ, нали така? Преди да е свършила смяната ти? — Тя поклати отрицателно глава и аз съвсем се обърках. — Кой тогава ме е завел в болницата?

— Сигурна ли си, че се чувстваш добре? — Тя постави ръката си върху челото ми. — Нямаш температура, но… Твоят приятел те доведе в болницата.

— Моят приятел?

— Да, Деймън те доведе. Макар че ми е чудно как е разбрал, че си болна в три през нощта. — Тя присви очи. — Всъщност, много бих искала да узная.

Ох, по дяволите.

— Аз също.