Лошата дъщеря
- Автор: Филдинг Джой
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: СББ Медиа
- ISBN: 978-954-399-344-4
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лошата дъщеря». Краткое содержание книги:
Филдинг е такъв експерт в подхвърлянето на улики, че читателите никога няма да предвидят крайния обрат на сюжета. Kirkus Reviews
— Със сусам, маково семе, канела и стафиди – изрецитира сервитьорката.
О, Господи.
— Със сусам.
— Препечени?
Мамка му.
— Да, моля.
— Намазани с масло?
Помощ.
— Добре.
— Сигурна ли сте, че сте добре?
Робин вдигна поглед към жената – около петдесетгодишна и с поне двайсет килограма наднормено тегло. Имаше мила усмивка и добродушни кафяви очи. Просто се усмихни и й кажи, не си добре.
— Баща ми е бил прострелян – изтърси вместо това Робин. Думите изскочиха от устата й, преди да може да ги спре.
— Какъв ужас! Много съжалявам.
— Както и жена му, Тара. Тя също е била простреляна. – Не спираше да говори, а тонът й се повишаваше с всяко изречение.
— Преди време ми беше най-добрата приятелка, а после и годеница на брат ми. Докато не се омъжи за баща ми. – От устните й се изтръгна нервен смях. В истерия си, каза си Робин. Престани да говориш. Веднага престани. – Също и дъщеря й Касиди. И тя е била простреляна. Само на дванайсет е.
Сервитьорката изглеждаше потресена. Плъзна се върху отсрещната седалка, остави чайника с кафе на масата, пресегна се и хвана треперещата ръка на Робин.
— Това е толкова ужасно, миличка. Тук ли се е случило? Не съм чула нищо…
— Не. Станало е в Ред Блъф. Сега пътувам натам. Чакам автобуса. – Погледна към автогарата. – Аз живея в Лос Анджелис. Няма полети до Ред Блъф, защото никой, който е с всичкия си, вече не иска да ходи там. Има градско летище, но не е използвано от години. Затова пътувам с рейс.
— Сама ли си?
— Сестра ми ще ме посрещне на автогарата.
— Е, това е добре – отбеляза сервитьорката.
— Не съвсем – възрази с усмивка Робин. – Тя ме мрази. И защо се хиля? Престани да се хилиш!
— Сигурна съм, че не те…
— О, напротив, абсолютно ме мрази. Мисли си, че на мен цял живот ми е било много по-лесно. На мен са ми дали всички шансове, пратили са ме в колеж, докато тя е трябвало да остане в Ред Блъф да се грижи за умиращата ни майка. Което не е съвсем вярно, понеже, макар и да имах частична стипендия, всичко останало платих сама. Баща ми заяви, че магистратура по психология е загуба на време и пари, и той няма да се включи, поради което ми отне толкова дълго време да завърша. – Добре, достатъчно. Нея не я интересува. Вече можеш да спреш.
Само дето не бе в състояние да спре думите, които се изливаха безконтролно.
— Попречи ми и това, че през цялото време сновях напред-назад, за да виждам майка ми – без пауза продължи Робин. Думите й набираха скорост, като откъснал се от вагоните си локомотив. – На сестра ми й е много удобно да пропуска това, а също, че така или иначе й се налагаше да остане в Ред Блъф, заради сина си. Тя има син – Ландън. Сега е на осемнайсет. Кръсти го на онзи актьор, ама той вече умря. Актьорът де, не Ландън. Ландън е аутист. Сигурна съм, че и за това обвинява мен. – Робин се ухили до уши. Започна да се смее, после да плаче, след това да се смее и да плаче едновременно, докато накрая не можеше да си поеме дъх. – О, Боже, не мога да дишам. Не мога да дишам.
Сервитьорката скочи на крака.
— Ще повикам линейка.
Робин се пресегна й сграбчи престилката на жената.
— Не, всичко е наред. Това е просто паник атака. Ще се оправя. Честна дума. Няма нужда от линейка.
— Имам валиум в чантата си. Искате ли два?
— Мили Боже, да.
Само след минута сервитьорката се върна с две малки хапчета в дланта си.
— Мисля, че ви обичам – заяви Робин.
В десет часа тя се качи на автобуса на фирма „Грейхаунд“ за Ред Блъф. И последните останки от срам, заради малкото й избухване на закуска – Аз съм терапевт, за Бога. А си изказах и майчиното мляко пред една сервитьорка в закусвалня, – отдавна се бяха стопили в приятното жужене, предизвикано от валиума. Робин спа през повечето време от двучасовото пътуване на север по магистрала 5.
— Всичко ще се оправи – шепнеше в дланта си, докато автобусът се приближаваше към Ред Блъф, разположен в началото на заснежените Каскади, наполовина път между Сакраменто и границата с Орегон, върху бреговете на река Сакраменто, най-голямата река в Калифорния.
— Всичко ще се оправи – повтори си тя, когато автобусът пое по трилентовата главна улица, в така наречения исторически център на Ред Блъф. Ако не я лъжеше паметта, в този център се помещаваха около сто и петдесет фирми, само на няколко пресечки от реката. Повечето местни хора живееха в близките предградия – една пета от тях под линията на бедността, – а баща й бе изиграл главна роля в развитието на тези двайсет квадратни километра.