Контролен изстрел
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Контролен изстрел». Краткое содержание книги:
Но в случая смешното бе, че докато Саша се трепеше и се занимаваше с общественополезен труд, са го заобиколили в прекия смисъл на думата, а по този начин и семейството му. Когато се яви със смехотворно закъснение в Жилфонд, му заявиха, че всички нормални хора отдавна са се преместили в оборотните жилища и че на практика вече няма свободни. Остава да се пренесе в някоя въшлива барака някъде в Бибирево или в Бутово, дори не и там, а комай в Шчербинка, тоест на края на света. Ето защо отново се наложи женската част от семейството на Турецки да отиде зад граница, тоест при Иркината леля в Латвия. Самият Саша се местеше без багаж от приятел на приятел из белокаменна Москва, делейки живота си между работния кабинет на улица „Пушкинска“, ергенските походни легла, студа в лошо отоплената кола, глътките спирт от термоса и омръзналите му вяли спорове за това къде са ни завлекли мътните.
Грязнов с един замах прекъсна житейската безсмислица и сега живееха тримата в новия му тристаен апартамент: Слава, племенникът му от Барнаул Денис и Турецки.
Затова бе естествена негативната реакция на Саша по повод злобната реплика на Олег по адрес на истинския приятел Слава Грязнов, бивш подполковник от милицията, а сега собственик на хитрото разузнавателно бюро „Слава“.
Турецки съобрази, че е превъртял в собствения си мозък отделни детайли от всичко казано току-що, но май изложи и нещо на глас, защото Олег произнесе неочаквано с изписана върху лицето вглъбена замисленост:
— Какво пък, заради напълно другарската постъпка възпирам дързостта си по отношение на… домакина и вземам чашата…
— Добре де, по съвсем мъничко — предаде се Турецки.
— Нека да е съвсем по мъничко, а после тръгвам. Гледай ти, вече е пет часът. Хайде, за твоята отпуска!… Какво е това, телефонът ли? Защо звъни?
— Все ми е едно. Няма никой вкъщи. Там има телефонен секретар. Пък и все едно, не е за нас. Ще пием ли?
— Ще пием.
— Грязнов! Романова се обажда — разнесе се от апарата. — Когато се появи Турецки, питай къде се е дянал малкият ми син? Засякох ги заедно на съвещанието, а после заедно изчезнаха. Досещам се за причината, естествено, но Алка спешно ми трябва. Ще се забавя на работа до осем.
Последва звуков отбой.
— Романова?! — взаимно се попитаха двамата.
А Саша добави:
— Шура Романова ли?
Сякаш имаха цял вагон с Романови, които дават указания със строг женски глас.
— Олежка, май се обади майка ти. — Турецки изказа най-умната този ден догадка.
Олег някак изведнъж стана по-строг в лицето, изтрезня, взе да става, но щом се изправи, се олюля. И като набираше номера, няколко пъти сгреши. Все пак беше погълнал половин литър без мезе.
— Романова — прозвуча строго в слушалката.
— Аз съм, майче — заяви Олег с напълно трезвен глас.
— Алка! Добре, че се сети, замалко да те изгубя. Има вест от Кира! Съобщава, че при него всичко е наред… Какво, не се ли радваш? Защо мълчиш?
— Радвам се, майче, радвам се… А кога са го изпратили?
— Вчера е получено, днес ми съобщиха. Какво ти е на гласа? Пак ли си се напил? — Гласът на Шура стана по-строг.
— Какво говориш, майче! — Олег продължи с явно престорена веселост и погледна Саша. — Ние с Турецки обърнахме бутилка леко вино, майче. За отпуската му. Не сме се виждали от сто години… Майче, край, свършвам, а утре сутринта ще има — строй се за гимнастика! Дочуване, майче, ако искаш, утре ще се отбия! — И затвори, без да дочака отговор, след което започна да обяснява това, което и така си беше ясно: — Тя, Саша, все за Кирил се безпокои. Отдавна не е имало новини от него, нали е секретен, нали помниш, че ти казвах, обикаля по чужбина под чуждо име. Как да не се вълнува? Сега е получила вест, чрез управлението естествено, така е редно, и иска да сподели радостта си. Мога да я разбера…