Контролен изстрел
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Контролен изстрел». Краткое содержание книги:
Докато всички тия дълбоко съдържателни съпоставки се въртяха из поотслабналия мозък на Турецки, Олег наливаше щедро от „Де лукс“-а в мътните от доматения сок чаши, а после извади от горното джобче на туидовото си сако малко гребенче и повдигайки горната си устна, започна с напълно трезви движения да разресва-приглажда елегантните си черни мустачки. Но това направо е някаква мания! През последния час го прави на всеки десет минути с последователността на автомат.
— Не искам да пия повече — заяви Саша от чувство за противоречие, напълно разбираемо само за него.
— Ами тогава и аз няма да пия — неизвестно защо веднага се съгласи Олег.
— Излизам в отпуска — аргументира се Турецки.
— Този въпрос вече го обсъждахме. Това не е аргумент, но… Измисли по-хубава причина.
„Брей, голям негодник! Пиян, пък умът му сече… — измърмори си Турецки. — Защото е млад. Свеж. Няма и трийсет, почти с десет години е по-млад от мен. Кирил е точно между нас, вече е на трийсет и три, в Христовата възраст. Опасна възраст…“
Днес съвсем случайно срещна Олег. От сутринта се занимаваше с най-необходими неща. Смешно е да се помисли: старши следователят по особено важни дела от Главна прокуратура водеше пазарлък с голям мошеник. Искаше да си уреди безплатни визи за Германия: лично за себе си и за семейството си, състоящо се от жена Ирина и дъщеря Нина. Чрез някакви неизвестни търговски структури. А по пладне от глупост взе, че звънна на Костя. Меркулов бе обещал, и то твърдо, да пусне Турецки да върви където му видят очите, тоест в Германия, при Толя Равин, приятел на Саша от ученическите години.
Този Толя, вече солиден немски бизнесмен, предложи на семейството на Турецки безплатна почивка в Алпите — с подобаващо обслужване и възможност да попътуват из Германия. И тази многоетапна идея за малко да рухне. Костя вдигна телефона и веднага предложи на най-добрия си приятел Саша веднага да пристига на съвещание. Тонът не предполагаше възражения. А по-нататък е известно — произшествието на площада и напълно бездарното, безпредметно, многочасово бдение в залата за конференции — под строгия контрол на ведомствената охрана.
Съвещанието, естествено, бе закрито. Единствената радост се оказа срещата с Олег, който напоследък е станал още по-дълъг, както се стори на Саша, но трябва да се признае — и по-елегантен. Всичко по него бе като от „Версачи“ — от прическата с фин, лъщящ път, до островърхите обувки. Присъстващите, особено оскъдната женска част от твърде многочисленото съвещание разглеждаше стройния „белодомовец“ с нахален интерес. Покрай него понамаза и Турецки. Двамата седнаха по-далеч от президиума, претъпкан с генералитета, и веднага съобразиха, че ще има разтягане на локуми. Понаведен към Саша, Олег започна със свистящ шепот да разказва анекдоти, популярни из етажите на Белия дом. Отначало Турецки се сдържаше, а сетне започна тихичко да скимти от наслада. Към тях започнаха да се обръщат завистливо и с лошо око. Всичко свърши след първата пауза, когато избягаха. Олег купи от „Столешников“ еднолитрова бутилка „Абсолют“ и две шишета гъст, концентриран доматен сок, след което с двете коли отидоха на „Енисейска“, където Турецки бе отседнал у Грязнов.
— Не разбирам за какво толкова президентът обича моя бездарен и според мен достатъчно оцапан главен прокурор? Олежка, ти си по-близо там, кажи ми!
— Тия пръчове и двамата ще бъдат свалени след няколко дни — отвърна с погнуса Олег и се усмихна.
— Ама ти имаш предвид и двамата? Днешните ли?
— Вече казах, не е ли ясно? Сигурно… трябва повод. Но по същество въпросът е решен.
— Да кажем, че вече ни е писнало от разговорите за нашия. А както си чул сигурно, тези дни президентът така е натрил носа на моя Толя, че друг на негово място ще допълзи с молба: бъди така добър, господарю, аз съм глупак, пусни ме, не се справих. А на нашия не му пука, очите му да извадят, все едно че го ръсят с небесна росица…