![Легендата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/2/legendata-bg-download.jpg)
Легендата [bg]
- Автор: Гарбер Стефани
- Серия: Каравал #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-850-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Легендата [bg]». Краткое содержание книги:
„Обичам «Легендата»… пленителен свят, изпълнен с красота и мечти.“ Сесилия Ахърн
„Стефани Гарбър рисува омагьосания свят на две сестри, въвлечени в смъртоносна игра. Веднъж потопена в него, никога не искам да го напусна.“ Сабаа Тахир
Образът в центъра на Оракула я накара да потърси още информация за Легендата. Плъзнали бяха слухове, че по време на друга игра, преди години, Легендата е убил някого, и Тела се надяваше да научи нещо повече за това, нещо, с което да привлече вниманието му.
Бе направила и невъзможното, за да постигне тази цел, поискала си бе всички дължими услуги, докато не й подсказаха да се обърне към „Най-издирваните от Елантин“. Уж някакъв магазин в столицата на Меридианната империя. Нямаше представа що за магазин е, но след като писа с молба за информация относно Легендата, получи следното писмо в отговор:
Открихме човек, който се съгласява да Ви помогне, но знайте, че той взема скъпо и не само в пари.
Когато Тела отправи молба да й съобщят името му, получи кратък отговор от самия него:
По-добре е да не знаеш.
Приятел
От самото начало Тела прие, че „приятелят“ е престъпник, но към кореспонденцията им се отнасяше сериозно. Информацията, която й предостави за Легендата, я изненада, но в следващото си умолително писмо до господаря на Каравала тя я използва и този път получи отговор.
Веднага щом Легендата се съгласи да им помогне, образът върху картата се промени и вместо в съсипана булчинска рокля показа Скарлет на бал в прекрасна дреха, обшита с рубини, която привличаше погледите на всички мъже в балната зала. Ето такова бъдеще искаше Тела за сестра си — живот, пълен с великолепие, празненства и свободен избор.
Уви, този образ трая само ден, изместен от видение за бъдещето, което и досега си оставаше непроменено.
Тела не знаеше дали и днес вълшебната карта ще покаже същия ужасен образ. Надяваше се да не е така след всичко, случило се по време на играта.
Уви, образът си беше същият.
Главата й се замая, надеждите й повехнаха.
Картата все така показваше майка й. Приличаше на Затворничката, друга карта от тестето на съдбата, цялата в кръв и зад железните решетки на мръсна затворническа килия.
Именно това предречено бъдеще я бе накарало да пише отново на „приятеля“, да го попита дали не би могъл да й помогне отново, този път да намери майка си. Собствените й проучвания не бяха довели доникъде, но за разлика от нея новият й кореспондент не беше заточен на малък остров далече от цивилизацията и имаше далеч по-надеждни източници на информация.
Помнеше отговора му наизуст.
Моя скъпа Донатела,
Работя по въпроса с майка ти и вече открих нещо. Смятам, че не си я намерила, защото истинското й име не е било Палома. Но не мога да те заведа при нея, преди да ми платиш за информацията, която ти изпратих за господаря на Каравала.
В случай че си забравила, нужно ми е истинското име на Легендата. Възлагал съм и на други тази задача, но всички те се провалиха. Ала ти ще прекараш известно време на частния му остров и вярвам, че ще успееш. След като научиш името, ще обсъдим как да ми платиш за майка си.
Твой, Приятел
Новината за името на майка й беше единствената нова информация, до която Тела се беше добрала през последните седем години, и тя силно я обнадежди. Нямаше представа защо странният й „приятел“ иска името на Легендата, дали за лична употреба, или по поръка на друг клиент, но не я беше грижа — щеше да открие истинското му име каквото и да й струва това. Вярваше, че успее ли, ще си върне майката. Досега новият й „приятел“ бе изпълнявал обещанията си.
— Мили боже!
Тела вдигна глава и видя сестра си на прага, с разширени очи.
— Откъде взе всички тези монети? — ахна Скарлет и посочи отворения куфар.
Думата „монети“ удари Тела като юмрук между очите. В последното писмо на „приятеля“ беше приложена странна монета. Затова бе имала чувството, че нещо липсва! Явно е паднала от джоба й, докато се въргаляла с Данте в гората.
Трябваше да се върне и да я намери. Пъхна Оракула в джоба си и хукна към вратата.
— Къде отиваш? — извика след нея Скарлет. — Не ми казвай, че си откраднала всички тези пари!
— Спокойно. Взех ги от баща ни, а той ме мисли за мъртва.
И изскочи от стаята, преди Скарлет да се опомни от смайването си.
Преди да се усети, вече стоеше на някаква улица с магазинчета като цилиндричните шапки на Легендата. Осъзна, че в бързината е излязла боса. Грешка, която побърза да й напомни за себе си.