![Скълдъгъри Плезънт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/5/skldgri-pleznt-bg-download.jpg)
Скълдъгъри Плезънт [bg]
- Автор: Ленди Дерек
- Серия: Скълдъгъри Плезънт #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Арт Лайн
- ISBN: 978-954-92533-5-1
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Скълдъгъри Плезънт [bg]». Краткое содержание книги:
Небето навъсено сивееше, а дъждът вече се лееше обилно, когато камионът най-сетне сви край ъгъла. Докато той разплискваше локвите по пътя си към тях, майката на Стефани вдигна якето над главата си и се затича към него. Едно голямо кучище седеше на мястото до шофьора и наблюдаваше, докато механикът оглеждаше колата. След няколко минути майка й се върна на бегом, цялата подгизнала.
— Не може да я поправи на място. — Тя изстиска на верандата водата от якето си. — Ще я закара на буксир до гаража. Нямало да му отнеме твърде много време да я оправи.
— Ще има ли място и за двете ни в камиона?
— Може да седнеш на коляното ми.
— Мамо!
— Или аз на твоето, както и да е.
— Може ли да остана тук?
Майка й повдигна вежда.
— Сама?
— Моля те! Каза, че няма да отнеме твърде много време, а и искам да поогледам още малко, самичка.
— Не зная, Стеф…
— Моля те! И преди съм оставала сама. Няма нищо да счупя, обещавам.
Майка й се засмя.
— Добре, добре. Няма да се бавя повече от час, о кей! Най-много час и половина. — Майка й я млясна по бузата. — Обади ми се, ако ти трябва нещо.
Тя изтича отново навън и скочи в кабината, до кучето, което скоропостижно олигави лицето й. Колата й, дърпана от камионетката, постепенно се отдалечи и изчезна от поглед.
Вече самичка, Стефани пообиколи още малко. Качи се по стълбите и намери кабинета на Гордън.
Издателят му, Шеймъс Т. Стийп от издателство „Арк Лайт“, им бе звъннал по-рано през деня, за да изкаже съболезнованията си и да се поинтересува, доколко е оформен последния гордънов ръкопис. Майка й бе отвърнала, че ще проверят, и ако е завършен, ще го изпратят до издателството. Г-н Стийп бе настоял ръкописа да бъде отпечатан, сигурен, че ще се превърне незабавно в бестселър и ще остане дълго време на върха. „Мъртвите автори се продават,“ бе отбелязал той, сякаш одобряваше умната търговска стратегия на Гордън.
Стефани отвори чекмеджето на бюрото и откри страниците на ръкописа, натрупани прилежно една върху друга. Внимателно ги извади и остави върху бюрото, като се стараеше да не изцапа хартията.
Първата страница съдържаше заглавието, изписано с удебелен шрифт:
И МРАКЪТ СЕ ИЗЛЯ ВЪРХУ ИМ
Ръкописът не се различаваше от всички останали книги на Гордън — дебел и тежък. Тя бе изчела повечето от тях и встрани от някои прояви на претенциозност, много ги харесваше. Историите му без изключение разказваха за хора, които умееха невероятни и удивителни неща, и за странните събития, които водеха до неизменната им, необикновена и ужасяваща смърт. Бе забелязала, как в началото главният герой е представен като смел и благороден, а след това бива наказан жестоко, цялата му арогантност и сигурност се срутват, така че в края той е смирен и научава важен житейски урок. И после Гордън го убиваше, обикновено, по възможно най-недостойния начин. Стефани почти чуваше хапливия смях на чичо си, докато четеше тези части.
Тя взе най-горната страница и внимателно я постави с лицето надолу на бюрото. Зачете. Нямаше намерение да прекара дълго време така, но скоро поглъщаше всяка дума, без да обръща внимание на старата къща и на дъжда навън.
Мобилният й телефон иззвъня и тя подскочи. Бяха минали два часа. Вдигна телефона си.
— Здравей, миличка — чу се гласът на майка й, — всичко наред ли е?
— Да. Чета си.
— Не някоя от книгите на Гордън, нали? Стеф, той пише за ужасни чудовища и страхотии, и за лоши хора, които вършат още по-лоши неща. Ще сънуваш кошмари.
— Не, мамо, чета… чета речника.
Дори краткото мълчание от отсрещната страна звучеше скептично.
— Речникът? Наистина ли?
— Да — отвърна Стефани. Знаеше ли, че клокотевя е дума?
— По-странна си от баща си, знаеш ли?
— Подозирах нещо такова… поправиха ли колата?
— Не, затова ти звъня. Не могат да я накарат да запали, а пътят обратно до имението е наводнен. Ще взема такси, докъдето може да ме закара и ще видя дали оттам нататък мога да се придвижа пеша. Ще се забавя поне още два часа.
Стефани предвкуси възможността. От мъничка предпочиташе собствената си компания, пред тази на другите, а никога не бе прекарвала цяла нощ без родителите си наблизо. Вкусът на свободата затрептя на върха на езика й.
— Мамо, всичко е наред, не си прави труда! Тук съм си добре.