Всичко от начало [bg]

И без това не ми се занимаваше с нея. Единственото, което правехме заедно, беше включването в мрежата. И от време на време татко ни водеше във Ведрина да гледаме корабите.

Именно там изгубихме Анджи преди няколко години. Ведрина ни харесваше, когато бяхме малки, макар че като се замисля сега, не беше кой знае какво. Емигрантските години отдавна бяха отминали. Никой не ходеше там, освен ако не се налагаше. Корабите минаваха покрай нея. Бяха съвсем малки, само баржи и совалки. Не се обиждай, Алис.

На Луната всички си умираха за икономии и колективна работа. Или бяха като мама и татко, които подобно на всеки друг бяха искали да се махнат от Земята, но нямаха здравия разум или нужните връзки, за да получат разрешително за работа на орбитална станция. Гледахме ги как пристигат, смаяни и разочаровани. Нервни туристи, които не можеха да си позволят или сигурно не им стискаше да отидат някъде по-надалеч. Или пътници втора класа, които просто минаваха транзит. Дебели двойки във ваканционни полички, които подскачаха като хлапета при ниската гравитация и с възхитени викове разглеждаха покритите с лунен прах сувенири. Бюрократи със сива кожа и сиви дрехи. Винаги се караха с чиновниците и задръстваха телефонните станции. „Стой настрани от тях“, казваше баща ми. Беше го страх, че го издирват за неплатени данъци. Инженери със защитни очила, монтирани на слушалките, и с роботи, които ги следваха по петите. Нетболни отбори от Църквата на Звездния пастир, всички със съвършени тела и лъскави бели зъби. После от време на време групи принудителни емигранти, индийци или китайци, облечени в еднакви дрехи.