![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
Извинявай, Алис.
ХЕЙ, КАПИТАНЕ, ЗАЩО МИ СЕ ИЗВИНЯВАТЕ?
А, нищо, Алис. Не се тревожи за мен. Просто съм в гадно настроение и имам нужда от компания.
ИЗГЛЕЖДА В МОМЕНТА ТАМ ВЪТРЕ СИ ИМАТЕ ДОСТАТЪЧНО.
Точно затова се свързвам с теб.
ИСКАТЕ ЛИ ДА МИ РАЗКАЖЕТЕ ЗА ТОВА?
Не.
ТОГАВА МИ РАЗКАЖЕТЕ ПРИКАЗКА.
Приказка ли? Не зная нито една приказка. Аз съм от Луната.
НИКОГА НЕ СМЕ БИЛИ НА ЛУНАТА. НАЛИ?
Там е скучно. Не се случва нищо. Не ми се е случвало нищо, докато не напуснах Луната.
НО СТЕ РОДЕНА НА ЛУНАТА.
Да, родена съм на Луната.
КАК Е ДА СЕ РОДИШ?
Не зная! Не си спомням.
ЖАЛКО.
Няма нищо за помнене. Луната е помийна яма. Задънена улица. Черна дупка.
ГОВОРИМ ЗА ЗЕМНАТА ЛУНА, НАЛИ?
Да.
В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ТОВА СА МЕТАФОРИ.
Разбира се, че са метафори, по дяволите.
В ГАДНО НАСТРОЕНИЕ СТЕ.
Когато споменеш, че си от Луната, хората винаги питат: „Наистина ли?“. И аз им казвам: „Ами, все някой трябва да е оттам“. А те отвръщат: „Хм, да, предполагам“.
После, особено ако са земяни, продължават: „Бил съм на Луната“. „Всеки е бил — викам им, — но не е живял там.“ „Хм, да“, казват те и кисело се усмихват. Мислят си: „Тая има чип в рамото“. Направо можеш да видиш как си го мислят. Аз нямам чип в рамото. Заради тях е, те все повтарят едно и също.
После, ако са земяни, или всъщност, особено ако не са, казват: „Хм, трябва да си живяла дълго на старата майчица Земя“. А ние не сме. Слизали сме там два пъти на гости при баба и дядо. Не можехме да я понасяме, ние с Анджи. Не обичахме баба и дядо, не обичахме и проклетата им гравитация. Веднъж паднах от едно дърво. Смятахме Земята за ужасна и изостанала. Там, където живееха баба и дядо, дори нямаше мрежа.
ВКЛЮЧВАХТЕ ЛИ СЕ В МРЕЖАТА С АНДЖИ?
О, да, много, макар че никой не споменаваше за това: Всеки си имаше тайна самоличност, за да можеш да си говориш каквото искаш и никой да не знае какъв си в действителност. Включването в мрежата се насърчаваше. Предполагаше се, че има образователна стойност. И наистина имаше, стига да прескачаш всичките им образователни глупости. Най-хубавото бяха клюките и лъжите. Анджи беше капеланска принцеса в изгнание.
НА КАПЕЛА ИМА ЛИ ПРИНЦЕСИ? НЕ ЗНАЕХ.
И аз не зная, Алис. Едва ли някой знае. Но тъкмо от такова нещо имаш нужда на Луната. Да си капеланска принцеса в изгнание, искам да кажа. Иначе има само тъпи уроци, упражнения във вакуума, т’ай чи, ежемесечни лекарства, дежурства за почистване и поддръжка. И не можеш да излизаш навън. Не че има къде да идеш, разбира се.
Имах си едно място, където понякога ходех. Когато Анджи отиваше някъде с приятелите си. Мятах се на колелото, излизах от Посидон и пресичах Езерото на мечтите. Ако пресечеш цялото Езеро на мечтите, стигаш до Езерото на смъртта. Винаги съм си мислила, че трябва да е така. На пет минути от Посидон нямаше и следа от хора, нямаше следи някой някога да е бил там. Само безкрайни кафяви скали и сенки, черни като небето. Не навлизах в сенките. Беше адски студено.
Включвах си касетофона и изключвах радиото. Радиото не биваше да се изключва, но аз го правех, за да не ме чуват как припявам с касетофона.
НАПОСЛЕДЪК НЕ ПЕЕТЕ МНОГО, НАЛИ, КАПИТАНЕ?
Бъди благодарна, че не пея. Затова пък си приказвам сама.
ПРИКАЗВАТЕ С МЕН.
Все тая.
ПОНЯКОГА СТЕ УЖАСНО ГРУБА. НИЩО ЧУДНО, ЧЕ АНДЖИ НЕ Е ИСКАЛА ДА СИ ИГРАЕ С ВАС.