Диамантен меч, дървен меч [bg]

И да бе учуден от открилата се пред него гледка, Онфим не го показа нито с жест, нито със звук.

Друнгът бе около тях. Изчезнаха кривите, начупени дънери и оглозганите от насекоми хилави листенца. Шепнещите корони волно се разпростряха над тях, звънна чуруликане на птици. Надигна се до коленете им мека, ароматна трева - през октомври! - истинска neoi'rtonn, чиято лечебна сила би могла да си премери силите с кой да е алхимичен буламач. Дърветата се извисяваха все по-нагоре, короните се сплитаха в поднебесна шатра, клоните се преплитаха, ала долу, край могъщите им корени, където никнеха млади фиданки, бе светло - едно от многото чудеса на Леса на Дану.

„Колко странно... Гората е жива. Uaieeouo'gop  е жив, въпреки че магията на Дану е победена и низвергната, а децата му са избити и разпилени по света... Нещо те пази, Велики лес, дава ти сили да не загинеш... Ала какво е то..."

- Мърдай, данке, мърдай! Разкърши си крачката, мръснице! Заведи ме в сърцето на Друнга - повтори зад гърба й господин Онфим.

„ Та той хич не се страхува... Изобщо!"

Отнейде под нозете им легна пътека, която потече и се за-извива напред. Ловко отбягваше кафявите грамади на 0rau6tog6w, гмуркаше се под гиздавите златистозелени листа на провисна-лите клони eaismallow, които упорито се съпротивляваха на изстиващата есен, лъкатушеше покрай другите красоти и чудеса на Великия лес, покрай, през, нататък...

Някога пресичането на uateoouo'gop в най-добрия случай отнемаше седмица и повече дори. После Хвалинският друм го разсече като вражески меч на рана от две почти равни половини. Всичко на юг от пътя бе унищожено от вълшебниците на Червения Арк. Помогнали им бяха поелите да търсят нови места за живеене хора от пренаселените околности на Ежлин. Северната част на гората се намираше във владенията на Орден Нерг, обаче дали поради обичайното за Безцветните равнодушие към света, дали поради нещо друго, тук не бе предприето изкореняване на наследеното от богупротивните Дану. Външните дъбрави на Великия лес гаснеха сами, благочестивите владетели на близките територии под натиска на Епархията пращаха един отряд дървосекачи след друг. Друнгът трябваше отдавна да е изчезнал... Ала ето, че бе още тук - като воин, отстъпил на последната линия за отбрана, простиращ се едва половин ден път, вкопан с все сили... „Заинатил се е... и по чудо е устоял на разрухата." За останките от Великия лес се ширеха какви ли не страховити слухове. Ахата реши, че поне част от тях са верни. Не напразно Онфим бе взел със себе си вълшебно бастунче.