Перфектният удар [bg]

4

Джесика Рийл седеше сама на масичка в барчето на летището. Беше облечена в сив костюм с панталон и бяла блуза. Носеше равни черни обувки с каишка около глезените. Бяха леки и удобни, създадени за бързо придвижване.

Шапката на масата беше единствената по-ексцентрична част от тоалета й. Беше сламена, с черна копринена лента и потъващо бомбе, идеална за пътуване. Рийл беше пътувала много през годините, но никога досега не беше носила шапка.

Все пак всяко нещо си имаше начало.

Погледът й се рееше над хилядите пътници, които теглеха куфари на колелца или носеха чанти за лаптоп през рамо, а в свободната си ръка държаха картонени чаши на „Старбъкс“. Тези хора усърдно следяха указанията на многобройните електронни табла, търсейки нужните им изходи, пристигащи и заминаващи полети, закъснения или отмяна на някои от тях. След минути, часове или дни — в зависимост от обстоятелствата и метеорологичните прогнози — всички те щяха да се натоварят в сребристите алуминиеви цилиндри, с които да пропътуват стотици или хиляди километри към избраната дестинация, надявайки се багажът, както и психиката им да останат непокътнати.

Милиони хора по всяка точка на света ежедневно се включваха в този странен танц на десет хиляди метра височина. Самата Рийл го вършеше от години, но винаги пътуваше с минимално количество багаж. Без лаптоп, с дрехи, които щяха да й бъдат достатъчни за няколко дни. Без никакви документи, свързани с работата й. Те я чакаха на крайната дестинация в комплект с необходимото за изпълнението на задачата оборудване.

Докосна дисплея на телефона си и върху него се появи бордната й карта. Името върху електронния билет не беше Джесика Рийл. Това би било доста рисковано в неочаквано настъпилите размирни времена.

Последната й мисия не завърши, както беше планирано — поне не според плановете на бившия й работодател. Тя изпълни задачата, но по свой начин. Резултатът беше смъртта на човек, носещ името Дъглас Джейкъбс.

Това стана причина Рийл да се превърне не само в персона нон грата в родината си, но и в една издирвана навсякъде персона. А доскорошните й работодатели разполагаха с изобилие от агенти, готови да тръгнат по следите й и да я лишат от живот по начина, по който тя беше отнела живота на Джейкъбс.

Този вариант твърдо не фигурираше в плановете на Рийл. На сцената се появиха новото име, друг комплект документи и, разбира се, сламената шапка. Дългата й коса беше изрусена и вече нямаше нищо общо с естествения си кестеняв цвят, а благодарение на цветните лещи очите й вече не бяха зеленикави, а сиви. Беше променила формата на носа си и овала на брадичката — дело на един наистина гениален пластичен хирург. Всичко това я правеше друга, съвсем различна жена.

При това просветена.

Обявиха полета й и тя се надигна. С обувки без ток беше метър и седемдесет и пет — сравнително висок ръст за жена, — но фигурата й се сливаше безпроблемно с неспокойната тълпа пътници. Тя нахлупи сламената шапка, купи си чаша „Старбъкс“ и тръгна към близкия изход. Самолетът излетя точно навреме.