Нефритеният трон [bg]

— Благодаря, Патсън, давай все така — каза Роланд и продължиха. — Какво търсят тук тези зайци? Поне не са офицери, извадихме късмет. Помня как преди дванайсет години един армейски офицер разкрил капитан Сен Жермен, когато я ранили в Тулон. Той вдигна дяволски голяма патардия, историята за малко да стигне до пресата. Идиотска работа.

Само тясна ивица дървета и постройки отделяше поделението от прахоляка и шума на града. Те стигнаха бързо до първата площадка, на която и средно голям дракон едва би успял да разпери криле. Куриерът наистина чакаше — млада Уинчестър, чиито пурпурни криле още не бяха потъмнели като на зряло животно, но бе с пълна сбруя и нетърпелива да потегли.

— Виж ти, Холин! — Лорънс радостно стисна ръката на капитана. Бе доволен да срещне отново водача на наземния си екипаж, но вече в офицерска униформа. — Това ли е твоят дракон?

— Да, сър, това е Елси — отвърна Холин със светнал поглед. — Елси, това е капитан Лорънс. Разказвал съм ти — той ми помогна да те взема.

Уинчестърът обърна глава и изгледа Лорънс с умни, заинтригувани очи. Нямаше и три месеца, беше още дребна, дори за своята порода, но изглеждаше добре гледана, а кожата й лъщеше от чистота.

— Значи вие сте капитанът на Темерер? Благодаря ви, много харесвам моя Холин — изчурулика тя и смушка Холин с толкова голяма привързаност, че едва не го събори.

— Радвам се да помогна и да се запозная с вас — отвърна Лорънс с пресилен ентусиазъм, защото напомнянето извика силна вътрешна болка. Темерер бе тук, на по-малко от петстотин ярда[2] от него, а не можеха да разменят и дума.

Той извърна глава натам, но сгради препречваха гледката. Не можеше да зърне черната му кожа.

Роланд попита Холин:

— Готово ли е всичко? Трябва да потеглим незабавно.

— Тъй вярно, чакаме само телеграмите — отговори Холин. — Пет минути, може да се разтъпчете преди полета.

Изкушението бе огромно. Лорънс преглътна тежко, но самодисциплината му надделя. Едно беше открито да не се подчини на позорна заповед, съвсем друго — да се прокрадва, за да не изпълни неприятна. Ако го направеше сега, това щеше да се отрази зле на Холин и Роланд.

— Само ще вляза в казармата да говоря с Джарвис — каза той вместо това и отиде да търси човека, който ръководеше грижите за Темерер.