Теракотеното куче [bg]

— Да, да, комисарю. Преди половин минута ми се обади Катарела.

— Какво искаше?

— Не разбрах много, защото беше на вълна „талиански“. Но горе-долу схванах, че тази нощ са обрали супермаркета на Кармело Инграсия, онзи големия, който е малко извън селището. Отишли са поне с тир или с голям камион.

— Не е ли имало нощен пазач?

— Имало е, но не могат да го намерят.

— Ти натам ли отиваше?

— Да, господине.

— Недей. Обади се веднага на Торторела, кажи му да съобщи на Ауджело. Да отидат те двамата. Обясни му, че ти не можеш, измисли някаква гламавщина, че си паднал от люлката и си си ударил главата. Всъщност не. Съобщи му, че карабинерите са дошли да те арестуват. По-добре е да му телефонираш и да му кажеш тях да ги уведоми, така или иначе, случилото се не е нещо особено, някакъв глупав обир, а пък и те ще останат доволни, защото сме им се обадили за сътрудничество. Сега ме чуй: след като се свържеш с Торторела, Ауджело и карабинерите, се обади на Гало2, Галуцо3, о, света Богородице, имам чувството, че се намирам в кокошарник, и Джермана и елате където ви кажа. Всички се въоръжете с картечници.

— Мамка му!

— Да, господине, мамка му. Отнася се за голяма работа, която трябва да се свърши предпазливо, а от устата на никого от вас не трябва да излезе дори половин дума, най-вече от тази на Галуцо пред неговия зет журналиста. Предупреди и онзи дръвник Гало да не започне да кара като на пистата в Индианаполис. Никакви сирени, никакви въртящи се лампи. Когато има резки движения или водата се размърда, рибата бяга. А сега ме слушай внимателно, защото ще ти обясня къде трябва да дойдете.