![Войната на жриците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/4/vojnata-na-zhricite-bg-download.jpg)
Войната на жриците [bg]
- Автор: Кобербёль Лине
- Серия: Жрицата на срама #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Войната на жриците [bg]». Краткое содержание книги:
Наследник на престола, който му принадлежи по право, граф Нико решава да си го върне, за да сложи край на страданията на всички, тероризирани от Дракан, графа на Ордена на дракона, който е заграбил властта. Затова прибягва към помощта на една красива, но опасна жена — владеещата всякакви оръжия Кармиан, и един продажен капитан на кораб — Гарвана.
За да не навлече беди на най-близките си приятели Дина и брат й Давин, Нико тайно избягва, за да осъществи плана си. Но те усещат, че го грози смъртоносна опасност, и се впускат в опасно приключение, за да го спасят.
Дошло е време, когато силите на доброто трябва да се обединят и да се опълчат срещу злото, заплашващо да завладее света.
Дошло е време за войната на жриците.
Ние обаче не спряхме да се насладим на изгледа. Сега, когато от морето вече не ни делеше планина, усетихме силния солен вятър, а дъждът сякаш стана още по-студен. Роза зацъка с език и подкани двата коня да поемат надолу по стръмния каменист склон.
— Не забравяй спирачката — подсетих я.
— Ау, благодаря. Добре, че ми каза — отвърна ми Роза със сарказъм. Беше глупаво от моя страна да й напомням. Това все пак бе първото нещо, което човек научаваше, преди да се качи на каруца в Хьойландет. Но ако тя забравеше, тежката каруца щеше да набере голяма инерция и да се блъсне в конете, които я теглеха, а това можеше да ти струва живота. Всъщност исках единствено да я предпазя. Ама… Не знам защо се получаваше така, но накрая винаги започвахме да се джавкаме като две сърдити стари кучета-пазачи. Въпреки че харесвах Роза.
Като се вземе предвид, че тя нямаше голям опит с коне, все пак бе отгледана в Скиденстад, най-ниско разположения и мръсен квартал на Дунарк, където хората не можеха да си позволят подобно удобство, трябваше да й се признае, че се справяше отлично. Бе превела каруцата с двата коня през целия път от Баур Кензи до Фарнес, без да й мигне окото. Вярно, че конете бяха добродушни и мили, но все пак… Все пак Роза не бе израсла на село.
— Свърнете на север — нареди Салан. — Към дома на Управителя на пристанището. Той ми е познат. Ако той не мой да ни даде подслон, поне мой да ни насочи към някой друг.
Домът на Управителя бе един от най-големите в града. Имаше четири крила, голям, застлан с калдъръм двор с помпа и място за водопой за конете. Три от крилата на къщата бяха от насмолено дърво, а четвъртото бе от камък и имаше два етажа. Управителят излезе лично да ни посрещне. Той имаше голямо червендалесто лице и дълга сива коса, сплетена в тясна спретната плитчица.
— Добре дошъл, Кензи — поздрави той и подаде ръка за поздрав. Направи ми впечатление, че дланта му бе почти толкова голяма, колкото лапата на Салан. — Какво те води във Фарнес?
— Херингата — отвърна Салан и стисна ръката на Управителя. — Трябват ни и пирони. И брашно. И няколко други неща. Как върви търговията тук?
Управителят изръмжа.
— Търсенето е доста голямо. Но поне херинга може да получите. Нея я ловим сами. Влезте вътре на сушина и ще обсъдим въпроса.
След малко се настанихме в гостната на Управителя. Тя представляваше чудна смесица от кабинет, магазин и кръчма. Струваше ми се, че през цялото време прииждаха нови хора, които питаха за кораби и стоки или носеха таксата за престой в пристанището. Всички, които хвърляха котва във Фарнес, бяха длъжни да заплатят един вид данък на Управителя, който варираше от няколко шилинга за малките лодки до десет-дванайсет медника за големите търговски кораби. Съпругата на Управителя им поднасяше напитка, наричана пунш. Тя бе едновременно топла, сладка и силна. Никога не я бях опитвал преди, но бе вкусна, а и ме стопли. Явно не само на мен ми хареса. Повечето хора, които бяха дошли по работа при Управителя, изпиха по чаша, преди отново да излязат навън под дъжда.
Салан обсъждаше с Управителя продуктите, които искахме да купим — колко голяма бе вероятността да ги намерим, колко щяха да струват и дали някой не би се съгласил да приеме билките и мазилата на мама и Дина вместо част от парите. Направи ми впечатление обаче, че Нико почти не се намесваше в разговора, въпреки че пътуването бе негова идея. Погледът му шареше по голямата стая и се спираше на всеки новодошъл, който прекрачеше прага. И така, Нико наблюдаваше вратата, а аз наблюдавах Нико. Вече бях напълно убеден — Нико имаше план и явно трябваше да се срещне с някого във Фарнес.
Изведнъж той застина. Вече не гледаше към вратата. Вместо това заби поглед в пунша си, сякаш се боеше, че някой щеше да го открадне. Аз се огледах. Дали човекът, когото Нико очакваше, бе дошъл? Дали не бе последният пристигнал гост? Сигурно е онзи мъж там, с черната пелерина и голямата черна филцова шапка, която скриваше лицето му. Той не я бе свалил, въпреки че вече бе на сухо.
Побутнах леко Дина и й посочих мъжа скришом зад чашата с пунш, така че никой друг да не забележи. Тя кимна леко.
Мина малко време. След това Нико се изправи, ей така изведнъж.