Пръстът, който те сочи [bg]

— Е — рекох бодро, като имитирах наставника си от Падуа, който го правеше, за да внуши доверие в себе си, — къде е пострадалата?

Момичето ми показа кревата, който бях помислил за празен. Под тънка завивка лежеше жена, подобна на ранена птичка; толкова дребна беше, че можеше да се приеме за дете. Приближих се и внимателно отметнах завивката.

— Добро утро, госпожо — казах. — Разбрах, че сте претърпели злополука. Нека ви прегледам.

Дори на мен мигновено ми стана ясно, че травмата е много сериозна. Краят на счупената кост бе пробил тънката като пергамент кожа и се подаваше назъбен и кървав. И сякаш това не стигаше, някой несръчен глупак явно се бе опитал да я върне на мястото ѝ, та така още повече бе разранил плътта, а после само бе вързал небрежно парче мръсен плат отгоре и сега нишките му бяха залепнали към костта и кръвта се беше съсирила.

— Пресвета Дево, Майко Божия! — възкликнах с негодувание, за щастие на италиански. — Кой идиот стори това?

— Тя сама — отвърна тихо момичето, когато повторих последното на английски. — Не е имало никой при нея и е направила каквото е могла.

Работата изглеждаше много зле. Дори як млад мъж би изпитал сериозна слабост при такава фрактура. Съществуваше и опасност от загниване или пък полепналите нишки да предизвикат инфекция. Потреперих при тази мисъл и едва тогава осъзнах, че в къщата цареше невероятен студ.

— Вървете и незабавно запалете огън. Тя трябва да е на топло — поръчах.

Момичето не помръдна.

— Не ме ли чухте? Направете каквото казах.

— Нямаме нищо за горене — отвърна.

Какво можех да сторя? То се знае, беше неуместна проява и несъблюдаване на достойнството, но понякога задълженията на лекаря не се ограничават само до лекуване на физически страдания. С известно раздразнение извадих няколко пенса от джоба си.

— Вървете и купете дърва тогава — наредих.

Тя погледна монетите, които тикнах в шепата ѝ, и без думичка на благодарност излезе от къщата.

— Така, госпожо — обърнах се отново към възрастната жена, — скоро ще ви сгреем. Това е много важно. Но първо се налага да почистя раната ви.

Залових се за работа; за щастие момичето се върна бързо с дърва за огрев и живи въглени, така че скоро разполагах с гореща вода. Вярвах, че ако съумея спешно да промия раната, ще наместя счупената кост, без болката да я убие, и ако не започнеше треска или гниене, ако бъдеше на топло и нахранена, можеше и да оживее. Но опасностите бяха много и всяка от тях можеше да доведе до смърт.

Когато започнах, тя дойде донякъде на себе си, което беше добре, но впрочем от болката, която ѝ причинявах, и мъртвец би се свестил. Тя ми обясни, че се подхлъзнала на леда и паднала лошо, но за всичко друго беше също тъй заключила уста, както и дъщеря ѝ, макар за нея да имаше извинение.