Пророчеството [bg]

— Проблемът е, че не мога да ти помогна — каза накрая той. — Не бих се поколебал, знаеш. Но вече съм аут. Оттеглих се. Сега съм обикновен пенсионер. Съжалявам.

— Пенсионер? Сериозно?!

Бен кимна. Той й го бе обещал още в деня, в който прие да се омъжи за него.

— Да. От края на миналата година. Сложих край на тази дейност.

Както беше седнал на стъпалата пред беседката, Чарли видимо посърна.

— Нямаш ли някакви връзки?

Бен поклати глава.

— Никога не съм имал. Винаги съм работил сам. Всички клиенти идваха при мен по устна препоръка. — Той допи чашата си. — Както ти казах, ако ти трябват пари, готов съм да помогна.

— Не мога да взема пари от теб — отвърна Чарли. — Ако Ронда помоли техните да ни помогнат, те вероятно няма да ни откажат. Но ние смятаме, че това е наш проблем. Наша отговорност. И ще трябва да си я носим сами. Просто се надявах…

— Съжалявам. Наистина не мога.

Чарли направи гримаса на разочарование.

— Но ако чуеш нещо, ще ми кажеш, нали?

— Ако чуя, ще ти кажа, но не ми се вярва. Казах ти, вече съм аут.

Чарли отново въздъхна.

— Съжалявам, че повдигнах въпроса. — Той замълча, като наблюдаваше отдалеч гостите си, които танцуваха и се забавляваха на ливадата. — А сега какво ще правиш?

— Връщам се в Оксфорд. Оттук заминавам направо там. Вече съм си намерил жилище.

— Че какво има в Оксфорд?

— Има университет. Мисля да следвам.

— Ти студент?! И какво ще следваш?

— Смятам да завърша нещо, което бях започнал навремето, още преди двайсет години, преди да превъртя и да постъпя в армията. Ще уча богословие.

Чарли се облещи.

— Богословие? Искаш да станеш поп?

Бен се усмихна.

— Пастор. Едно време това исках да бъда. Изглеждаше ми идеалното поприще като за мен.

— Но отиде на война. Колко логично!

— Понякога нещата не стават както ги мислиш — каза Бен. — С мен просто така се случи. Сега се върнах в изходната точка. Дойде моментът да започна живота си отначало. Разрешиха ми да презапиша и да довърша образованието си. Остава ми една година, после може да се посветя на Църквата, както си бях запланувал преди години. — Той се плесна с ръце по коленете. — Ами… това е!

Чарли го гледаше недоверчиво.

— Ти май ме будалкаш.

— Говоря сериозно.

— Тази работа просто не е за теб, Бен! Още те помня с онзи танк в пустинята. Бяха ни останали само три снаряда, под вражески огън… Никога не съм виждал такова нещо. За теб още се говорят легенди в полка, и то от хора, които нито са те виждали, нито те познават…

— На мен обаче не ми се говори на тази тема — прекъсна го Бен. — Каквото и да съм правил в миналото, каквото и да съм бил или да съм искал да бъда, с всичко е свършено. Уморен съм, Чарли. Аз съм на трийсет и осем години и през целия си живот съм видял само убийства и насилие. Искам да поживея в мир.