Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Дългият път към дома [bg]
Дългият път към дома [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дългият път към дома [bg]

Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:

В „Дългият път към дома“ главен инспектор Гамаш вече се е оттеглил от полицията, за да се отдаде на заслужена почивка. Идилията и спокойствието обаче не продължават дълго, защото съвсем скоро бившият инспектор научава, че неговият съсед Питър е изчезнал. Неспособен да откаже помощ на приятелите си, Гамаш се впуска с тях в разследване, което накрая ги връща у дома, но не и преди да са изгубили нещо по пътя. Арман Гамаш, бившият главен инспектор на отдел „Убийства“, най-накрая е намерил така жадуваното спокойствие в новия си дом — село Трите бора. Всяка сутрин той следва един и същ ритуал: качва се на хълма, сяда на пейката и чете от малка книга, но никога не стига до последната страница. И никога не говори за раните в душата си. За разлика от Клара Мороу, която от година не знае нищо за съпруга си Питър. Двамата си обещават да се срещнат точно дванайсет месеца след раздялата си, но той така и не се завръща. Тревогата на Клара нараства с всеки изминал ден и у нея назрява неизбежното решение — да поиска помощ от Гамаш. Макар и неохотно бившият инспектор изоставя идиличното село и заедно с някогашния си заместник Жан Ги, Клара и Мирна Ландерс поемат на пътешествие все по-навътре в Квебек. И все по-навътре в душата на Питър Мороу. Разследването ги отвежда до самото устие на величествената река Сейнт Лорънс — местност, толкова безлюдна и прокълната, че първите мореплаватели я наричат „земята, която Бог дал на Каин“. И къде другаде, ако не именно там, човек би се сблъскал с пагубните последици от действията на някого, готов да продаде собствената си душа, за да възвърне славата си. Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.
1 ... 3 4 5 6 7 8 9 10 11 ... 148
Перейти на страницу:

Хората влизаха и излизаха от къщата, като че ли бяха у дома си, и носеха храна за дългата трапеза на терасата. Тези непринудени петъчни барбекюта в дома на семейство Гамаш се бяха превърнали в своеобразна традиция.

Макар че почти никой не говореше за къщата като за „дома на семейство Гамаш“. В селото все още я наричаха „къщата на Емили“ и сигурно така щеше да си остане и занапред. Емили бе жената, която бе обитавала този дом и от чиито наследници съпрузите Гамаш го бяха откупили. За Арман и Рен-Мари това бе новият им дом, но постройката всъщност беше една от най-старите в Трите бора. В предната си част имаше просторна веранда с бели дъсчени стени, която гледаше към затревения селски площад. Отзад имаше тераса и голям двор със занемарена градина.

— Оставих ти торба с книги в дневната — каза Мирна на Рен-Мари.

— Merci.

Собственичката на селската книжарница си наля чаша бяло вино и забеляза букета в центъра на масата. Висок, пищен и претрупан с цветя и листни растения.

Мирна не знаеше дали да обясни на Рен-Мари, че повечето са бурени. Виждаше всички обичайни заподозрени: обикновената блатия, седмолиста и дори полската поветица, която имитираше увивното растение грамофонче.

Много пъти бе минавала през цветните лехи заедно с Арман и Рен-Мари, за да им помогне да въведат ред в обраслата бъркотия. Мислеше, че ясно е обяснила разликата между цветята и плевелите.

Като че ли бе необходим още един урок.

— Красив е, нали? — обади се Рен-Мари и предложи на Мирна хапка ръжен хляб с пушена пъстърва.

Мирна се усмихна. Граждани, какво да ги правиш.

Арман се отдалечи от семейство Жилбер и огледа събралите се хора, за да се увери, че на никого нищо не му липсва. Погледът му попадна върху неочаквана компания. Клара се бе присъединила към Рут и седеше с гръб към останалите гости, в най-отдалечения от къщата ъгъл на градината.

Откакто бе пристигнала, не бе разменила нито дума с Арман.

Това не го изненада. По-странно му се стори решението й да седне при Рут и нейната патица, макар че на Гамаш често му изглеждаше по-правилно да нарича двойката „Роза и нейния човек“.

Имаше само една причина, поради която Клара или който и да било би потърсил компанията на Рут: дълбоко и нездраво желание никой да не се приближава до нея. Рут бе като миризлива бомбичка и всеки я избягваше.

Но двете жени не бяха съвсем сами. Хенри стоеше до тях и зяпаше патицата.

Това бе нещо като тежка форма на пубертетско влюбване. Но Роза не отвръщаше на чувствата на немската овчарка. Гамаш дочу ръмжене. Идваше от патицата. Хенри изкряка.

Гамаш отстъпи крачка назад.

Когато Хенри издаваше подобен звук, не предстоеше нищо добро.

Клара се изправи с намерението да се махне. Тръгна към Гамаш, но почти веднага смени посоката.

Рут сбърчи нос, когато наоколо се разнесе тежка миризма на развалени яйца. Хенри се озърташе невинно, сякаш се опитваше да открие източника на неприятната воня.

Рут и Роза вече гледаха кучето с нещо много близко до благоговение. Възрастната поетеса вдиша дълбоко, после издиша и превърна токсичния газ в поезия.

— Принуди ме отровни дарове да дам — зарецитира от известната си творба. Не може другояче да звучи. Дадох ти всичко, за да се отърва от теб, както се пъди просяк: „Взимай. И върви!“.

Ала Хенри, пълната със смелост и газове немска овчарка, нямаше намерение да си върви. Рут го изгледа с отвращение, но въпреки това протегна съсухрената си ръка към кучето и му позволи да я оближе.

То не чака повторна покана.

Тогава Арман Гамаш тръгна да търси Клара. Художничката бе отишла при двата дървени градински стола, разположени един до друг на моравата. Широките им подлакътници бяха белязани с кръгове от влажни чаши с напитки, на които хората се бяха наслаждавали в тихата градина години, дори десетилетия наред. Към кръговете от времето на Емили се бяха прибавили и тези от сутрешните кафета и следобедните аперитиви на съпрузите Гамаш. Тези пръстени се припокриваха и преплитаха като символи на споените кротки мигове от няколко живота.

В градината на Клара също имаше два подобни стола. Бяха леко обърнати един към друг и гледаха към оградата на двора, реката и горите оттатък нея. Върху техните подлакътници също се преплитаха отпечатъци от чаши с формата на пръстени.

Гамаш забеляза как Клара сграбчи облегалката на единия стол и притисна тялото си към дървените летвички.

Намираше се достатъчно близо до нея, за да види как раменете й се надигнаха и кокалчетата на пръстите й побеляха.

1 ... 3 4 5 6 7 8 9 10 11 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)