Четири слепи мишки [bg]

Браунли със своите метър и седемдесет минаваше за набит, но със съвършено пропорционално тяло за петдесет и една годишен мъж, като се има предвид колко бира бе изпил през живота си. Очите му се засенчваха от гъсти и рунтави, почти сключени вежди. Косата му още тъмнееше, но тук-там вече се виждаха сребърни нишки и той я подстригваше все още по военному, макар и не чак толкова ниско.

Уорън Грифин, Хлапето, бе най-младият от групата и все още най-импулсивният. Възхищаваше се и от двамата, особено от Старки. Грифин бе метър и осемдесет и пет висок, върлинест мъж. Тъмнорусата му коса бе дълга от двете страни, но по темето бе вече започнала да оредява.

— Трябва да ви кажа, че го харесвам тоя Ханибал Канибала — каза Грифин, влизайки в бърлогата. — Особено пък сега, когато от Холивуд решиха, че е положителен герой. Убива само хора с лоши маниери и на които им липсва чувство към изящното изкуство. Какво лошо има в това?

— За мен нищо — отвърна Харис.

Старки заключи вратата, после пъхна черната касета във видеото. Обичаше бърлогата с кожената мека мебел, трийсет и шест инчовия телевизор „Филипс“ и библиотечката с подредени по хронологичен ред видеокасети.

— Време е за шоу — каза Старки. — Гаси лампите.

На екрана се появи нестабилно изображение от държана в ръце камера на човек, приближаващ към някаква най-обикновена къща. В кадър се появи и втори мъж. Операторът любител се приближаваше все повече и повече към къщата, докато най-сетне целият екран се запълни от наплют от мухите прозорец и гледката вътре в хола на къщата. В стаята имаше три жени, които със засмени лица си говореха нещо и току избухваха в смях. Бе ясно, че нямат никаква представа, че ги наблюдават трима непознати, които на това отгоре и ги снимат.

— Забележете, че въведението представлява дълъг кадър без прекъсване — обади се Харис. — Операторът е направо гений, ако ми е позволено да се самопохваля.

— Аха, режисьор и половина си — каза Грифин. — В теб май има някой скрит Фелини, що ли?

Жените, които бяха на около трийсетина години, вече се виждаха съвсем ясно през прозореца. Пиеха бяло вино и си прекарваха страхотно. Всички бяха в къси панталони, с чудесно оформени крака, които заслужаваха да бъдат показвани. Барбара Грийн изпъна своя напред, сякаш точно заради филма.

Нестабилната картина продължи да се клатушка, следвайки стената на къщата до задната врата към кухнята. Този път заедно с картината се появи и звук. Единият от тримата натрапници заблъска по алуминиевата рамка на мрежата.

Отвътре долетя глас:

— Идвам! Кой е? О-о, дано да е Ръсел Кроу. Току-що гледах Красив ум. Ама трябваше да го кръстят Красив мъж.

— Не е Ръсел Кроу, госпожо — каза Браунли Харис, който очевидно бе операторът.

Таня Джексън отвори вратата и за секунда на лицето й застина ужасено изражение, преди Томас Старки да й пререже гърлото с десантния нож. Жената изстена и падна на колене, после се захлупи по очи на пода. Таня Джексън бе мъртва, още преди тялото й да докосне линолеума, с който бе постлала кухнята си.