Четири слепи мишки [bg]

— О, не, не — отвърна той бързо и протегна ръка да я спре, но тя вече бе до печката и гласът му се промени: — Добре, бъркани, Нана. И с ръжен хляб. Умрял съм от глад, а пък и никой не може да прави закуска като теб.

— Е, това си е съвсем вярно — изкиска се тя и включи котлона. — Имаш късмет, че съм от старата школа. И двамата имате късмет.

— Знаем, Нана — усмихна й се Сампсън, после се обърна към децата: — Трябва да говоря с баща ви.

— Днес той напуска работа — осведоми го Джени.

— Разбрах — отвърна Сампсън. — Целият град разправя, Поуст го помести на първа страница, а вероятно са го казали и по сутрешните новини.

— Чухте чичо Джон — казах аз на децата. — А сега, дим да ви няма. Обичам ви. Действай!

Джени и Деймън обърнаха отегчено очи към тавана, но все пак станаха от масата, събраха си книжките в раниците и тръгнаха към училището им, което е на пет пресечки от нас по Пета улица.

— И през ум да не ви минава да се измъквате по този начин — спрях ги аз. — Целувки.

Двамата послушно се приближаха и целунаха и мен, и Нана. После целунаха и Сампсън. Нямам представа какво става в този хладен и безсърдечен свят напоследък, но редът в нашата къща е такъв. Бин Ладен сигурно никога не е бил целуван достатъчно като е бил малък.

— Имам проблем — каза Сампсън веднага щом децата излязоха.

— А аз трябва ли да остана? — обади се Нана от печката, без да се обръща.

— Разбира се — каза й Джон. — Нана, Алекс, много пъти съм ви разказвал за един мой много добър приятел от дните, когато бях войник. Казва се Елис Купър и все още е в армията, макар че са минали толкова години. По-точно казано, беше. Съдът го е признал за виновен в убийството на три жени. Нямах представа за това, докато не започнаха да ми звънят приятели. Той самият е бил твърде объркан, за да ми се обади лично. Не е искал да ми каже. И до екзекуцията му остават само три седмици, Алекс.

Вперих поглед в очите на Сампсън. И видях само тъга и обърканост, каквито рядко ми се е случвало да виждам у него.

— Какво искаш, Джон?

— Ела с мен в Северна Каролина. Говори с Купър. Той не е убиец. Познавам този човек почти колкото теб. Елис Купър не е убил никого.

— Знаеш, че трябва да отидеш с Джон дотам — обади се Нана. — Смятай го за последния си случай. Обещай ми.

Обещах.