Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Убийството на Бусе [bg]
Убийството на Бусе [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Убийството на Бусе [bg]

Электронная книга - «Убийството на Бусе [bg]». Краткое содержание книги:

Той е компютърен специалист през деня, а тя е бляскава жена, приличаща на Одри Хепбърн през нощта и e собственик на клуб за травестити. Всъщност двамата са един и същ човек – травестит, който води двойствен живот, докато едно от неговите „момичета“, на име Бусе, не му поверява жестока тайна. Бусе притежава снимки и писма и с тях може да съсипе живота на един от най-влиятелните мъже в Истанбул. Главният герой не приема нещата на сериозно, докато Бусе не се оказва мъртва. И докато посетителите на клуба се страхуват, че тайният им нощен живот може да излезе на бял свят, безименният детектив започва свое разследване, за да разбере кой има интерес Бусе да умре. Каква неочаквана помощ ще намери и ще успее ли да открие убиеца, преди самият той да попадне в клопката му? Читателят ще открие сам в тази класическа криминална история, която се развива в интригуващия и екзотичен свят на нощен Истанбул.
1 ... 3 4 5 6 7 8 9 10 11 ... 89
Перейти на страницу:

— Страхувам се — започна отново. — Не знаех къде и при кого да отида и затова дойдох при теб. Извини ме. Повярвай, не знаех.

— Добре си направила.

Че какво друго можех да кажа. Спеше ми се. Погледнах я с известно любопитство. Очаквах да разкаже и да си легнем.

— Дойдоха вкъщи — продължи тя. — Когато се върнах у дома се сблъсках с тях. Бяха трима. Влезли вътре. И ме чакаха.

Отговорите на „Как?“ щяха да се появят после. Първо трябваше да разбера същността.

— Като видях, че са вътре, дръпнах бързо вратата пред тях. Заключих я отново и избягах.

— Браво… правилно си постъпила — казах аз. — Добре, но кои бяха?

— Не знам — продължи тя. — Не видях. Разбрах, че са вътре по гласовете им. Лампата светеше. Паникьосах се и затворих обратно вратата. Добре че ключът беше все още в ключалката. Заключих и избягах.

— Как разбра какво искат?

— Две нощи поред! — каза тя. — Предишната нощ ме търсиха, но не успяха да ме намерят, сега си въобразяваха, че ще ме заловят.

— Ами ако са тръгнали по следите ти?

— Вратата на апартамента е стоманена — обясни тя. — Отварянето й отново им е отнело поне час. Избягах с три различни таксита. Освен това никой не ме преследваше.

Наблюдавах я. Изглеждаше невероятно спокойна за нещата, които е преживяла. Говореше като безчувствен робот. Беше притихнала и отнесена.

— Нищо не разбирам… — каза тя. — Изнервих се, естествено. Дръпнах малко. След това реших да дойда при теб. Главата ми е объркана.

Ако е дръпнала, е много трудно да разбера нещо от това, което разказва.

— Ако искаш, сега да си легнем — предложих. — Да му изкараме един добър сън. А и ти малко да дойдеш на себе си. Изтрезней. Като станем, ще видим.

— Става — рече тя.

Отворих й стаята си за гости. Свали си дрехите и легна на леглото, без да си изтрие грима. Естествено, беше само по едни тънички прашки.

Аз, когато съм сама, спя с хавлиена пижама — ако е студено. Щом не съм сама — гола.

4

Сънят ни се отрази добре. Събудих се в ранния следобед. Дръпнах плътните непропускащи светлина пердета. Стаята се изпълни със светлина. Веднага отворих прозореца: чист въздух. Колкото и да е топло през лятото, от задния двор винаги подухва хладен и влажен въздух. Обичам задния двор, пълен е с плодови дръвчета и хортензии.

Като видях затворената врата на стаята за гости, се сетих за Бусе и влязох тихичко в банята. Сигурно спи. Хладката вода ме освежи, мисълта за началото на новия ден ме развълнува. След това направих сутрешно кафе в кухнята: за двама. Горчивият вкус, който усещам с първата глътка, първо ми спира дъха, след това ме събужда.

Влязох вътре и потърсих някаква спокойна, приятна музика. Спрях се на концерта в дует на Бах BWV 1060. Добре се отразява, особено в слънчеви утрини. Не помня колко различни версии имам у дома. Харесва ми да ми се намира под ръка. И все пак най-много обичам синтетичната версия на Пекинелите с джазмена Боб Джеймс и изпълнението на Хогууд и Русе на автентични клавесини. За тази сутрин избрах автентичните инструменти. Освен това фактът, че и Кристофър Хогууд и Кристоф Русе са хомосексуалисти, ме кара да чувствам особена симпатия към тази версия.

Запътих се към стаята за гости, за да събудя Бусе. Почуках на вратата и леко я открехнах. Стаята беше празна. Леглото беше оправено. Инстинктивно извиках името й. Очаквах звук от някоя част на апартамента; не дойде. Пообиколих и повторих. Апартаментът ми е обширен, но не може да се смята за двореца Долмабахче. Бързо проверих възможните места: Бусе я нямаше! Беше си отишла.

Изсипах в мивката кафето, което бях приготвила за нея. Разположих се в най-любимия си фотьойл с кафето си, за да събера мислите си и да преценя ситуацията. Започнах да мисля в компанията на Хандел: едни хора, засега трима, бяха по следите на Бусе — или на Февзи. Всъщност те не бяха по следите на Бусе/Февзи, а на писмото и снимките, които тя притежаваше. Те бяха от една стара авантюра на Бусе/Февзи с човек, който сега е на много важна позиция. Според думите й, бяха добър материал за изнудване. Снимките и писмото бяха в „младежката“ стая на нашата в дома на сляпата й майка. Апартаментът на Бусе беше претърсен. След това трима мъже я бяха причакали в дома й.

След като бяха открили Бусе и дома й, нямаше да е много трудно да стигнат до клуба. Тази нощ или в най-лошия вариант утре със сигурност ще се появят. Тази част вече ставаше директно мой проблем.

1 ... 3 4 5 6 7 8 9 10 11 ... 89
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)