Игри на злото [bg]

Рут пое дълбоко въздух.

— Чак тогава си дадох сметка, че се кани да ме изнасили. Опитах се да крещя, но парцалът в устата ми заглушаваше гласа ми. Той смъкна раницата от гърба ми, пъхна коляното си между крака ми и ги разтвори. Легна върху мен и проникна анално. Болката беше толкова страшна, че не можех да дишам, а парцалът спираше писъците ми. На два пъти загубих съзнание и всеки път, когато идвах на себе си, се молех да умра.

По страните на Рут потекоха сълзи.

— Слушам те.

— Всичко продължи сякаш с часове, докато той най-сетне свърши. Изправи се бързо, закопча се и се наведе до мен. Прошепна в ухото ми: „Дано и на теб да ти е харесало, скъпа“. Ритна ме още веднъж в главата и си тръгна. Припаднала съм отново и се свестих, когато вече ме вкарваха в линейката.

Алекс посегна и улови ръката на момичето. Беше студена като лед. Не беше слушала кой знае колко внимателно разказа на Рут, но нямаше как — трябваше да мине през него, за да тласне нещата към следващия етап.

— Колко дълго беше в болница?

— Почти две седмици. Най-напред заздравя раната на главата ми; явно бях изгубила доста кръв. Проблемът беше другото.

Рут се чувстваше неудобно да разказва за другите си наранявания, но Алекс държеше момичето да преживее болката и унижението си още веднъж.

— Колко шева бяха?

Рут трепна.

— Единайсет.

Алекс видя как челюстта на Рут се стяга, докато момичето си припомняше отново ужасите на личния си ад.

— Рут, дори не мога да си представя през какво си минала и много съжалявам, задето те принуждавам да се връщаш към него, но това е необходимо за възстановяването ти в дългосрочен план.

Рут кимна и впи в Алекс поглед, в който се четеше безпрекословно доверие.

— Кажи ми с твои думи: какво ти отне онова чудовище?

Рут се замисли за момент.

— Светлината.

— Разкажи ми.

— Светлината вече я няма. Постепенно установих, че преди онази вечер виждах всичко, огряно от светлина. Целият свят беше светъл, светлина имаше дори в мрачните и дъждовни дни, а сега зрението ми сякаш се е увредило и виждам света от мрачен по-мрачен. Летните дни не са така ярки, вицовете не са смешни, на никого вече не вярвам. Погледът ми към света и към всички хора — дори и онези, които обичам — се промени завинаги.

— Какво провокира опита ти за самоубийство?

Рут свали единия си крак, преметнат върху другия, седна нормално, после отново кръстоса крака.

— Когато го видях да излиза с кучето от онзи бар, отначало бях шокирана. Не можех да повярвам, че толкова скоро е отново на свобода, че правосъдието ме е онеправдало по такъв начин, но почувствах и нещо повече — тонът на момичето подсказваше, че сега за първи път си дава сметка за онова, което говори. — Разбрах, че никога няма да се освободя от яростта и гнева, които нося в себе си. В жилите ми тече чиста омраза и това ме изтощава безкрайно. Осъзнах, че той винаги ще има власт над мен и аз с нищо не мога да променя това. То ще приключи само когато единият от нас умре.