Игра с огъня [bg]

– Предполагам, че е разполагал с хирургически инструменти и трион "Страйкър" или нещо подобно, за да разреже черепа. Конците, които е използвал, за да зашие гръдния кош, също са хирургически.

Декър огледа внимателно тялото и помоли Садърн да му помогне да обърнат жената.

– Няма нито татуировки, нито белези.

– Нито чернодробни петна или пък увреждания от продължително излагане на слънце. Жената е твърде млада, за да има възрастови петна, но няма и никакъв загар. Очевидно не е прекарвала много време на открито.

Отново обърнаха тялото и Декър пак го огледа.

– Открихте ли нещо интересно в стомаха или в кръвта? – попита Джеймисън.

– В стомаха нямаше почти нищо, което означава, че не се е хранила непосредствено преди настъпването на смъртта. Няма видими следи от наркотици – било то от спринцовки или нещо друго. Но все още чакам анализите от токсикологията.

– Има ли нещо, което да ви се е сторило необичайно? – попита Декър.

– Мисля, че извършената аутопсия е достатъчно необичайна за който и да било случай – усмихна се Садърн.

– Тоест отговорът ви е "не"?

Усмивката на Садърн помръкна.

– Точно така, отговорът ми е "не".

– Жертвата местна ли е? Кой извърши разпознаването?

Садърн кръстоса ръце на гърдите си.

– Веднага щом изпратих снимките в полицията, някой в управлението я идентифицира.

В този момент вратата се отвори и в помещението влезе мъж на възрастта на Джеймисън. Беше с джинси, карирана риза, морскосиньо спортно сако и кожени мокасини с пискюлчета. Над метър и осемдесет, слаб и жилав, с изпъкнала адамова ябълка и издадена брадичка. Имаше тъмна и гъста кестенява коса, която беше лизната отзад и стърчеше като перископ.

Мъжът погледна първо Декър, после Джеймисън.

– Лейтенант Джо Кели от градското полицейско управление – представи се той.

– Това е човекът, на когото звъннах – поясни Садърн.

Кели кимна.

– Работя в отдел "Криминални разследвания". Звучи впечатляващо, но само докато научите, че съм единственият му служител.

– Искате да кажете, че само вие разследвате убийствата, така ли? – обърна се към него Декър.

– Убийства, кражби с взлом, въоръжени грабежи, домашно насилие, трафик на хора, наркотици и каквото още се сетите.

– Доста работа за един човек! – възкликна Джеймисън с широко отворени очи.

– Не е по мое желание. Въпрос на бюджет. Удвоиха броя на полицаите след последния петролен бум, но промените не стигнаха до моя отдел. Сега има повече патрули по улиците и в полицейските автомобили. Вероятно ще ми пратят помощник малко преди следващата петролна криза, след което ще ни уволнят до един. – Полицаят погледна Декър и попита: – Всички във ФБР ли сте толкова едри?

– Естествено. Но колегите предпочитат елегантни костюми, а аз – джинси.

Кели им показа служебната си карта, Декър и Джеймисън също извадиха своите. После ченгето погледна Садърн и каза: