Синът на феите [bg]

Възцари се внезапна тишина, когато тя влезе в голямата зала, където обитателите на замъка седяха на сгъваеми маси, поставени върху подпори, разговаряйки тихо, в очакване обядът да бъде поднесен. Повече от двеста войници, слуги и коняри изпълваха залата, в която димът от централното огнище се виеше на кълба нагоре към потъмнелите греди на високия таван.

В мига, щом видяха Изолда, следвана от трите жени от свитата си, мъжете се изправиха на крака, смъкнаха шапките от главите си и се поклониха ниско, за да отдадат почит на дъщерята на покойния господар на Лукретили, наследница на замъка.

Изолда беше облечена в наситения тъмносин цвят, приет за траурен: висока конусовидна шапка, от която се спускаше дантела в цвят на индиго, скриваше светлата й коса; скъпоценен колан от арабско злато пристягаше високата талия на роклята й, ключовете от замъка висяха отстрани, окачени на златна верижка. Зад нея идваше свитата й — първо Ишрак, нейната приятелка от детинство, облечена в мавърски одежди — дълга туника над свободни шалвари и дълъг воал на главата, преметнат леко през лицето, така че се виждаха само тъмните й очи, докато се оглеждаше из залата.

Две други жени вървяха зад нея, и докато слугите благославяха шепнешком Изолда, жените заеха местата си на масата за дамите отстрани до издигнатия подиум. Изолда се качи по ниските стъпала до голямата маса, и трепна ужасено при вида на брат си в дървения стол, величествен като трон, на който беше седял баща им. Знаеше, че би трябвало да очаква той да е там, също както той знаеше, че тя щеше да наследи този замък и щеше да заеме големия стол веднага щом бъдеше прочетено завещанието. Но умът й бе притъпен от скръбта, и тя не беше помислила, че отсега нататък брат й винаги ще заема мястото на баща им в семейството. Скръбта беше толкова нова за нея, та тя все още не бе осъзнала напълно, че няма да види баща си никога повече.

Джорджо й се усмихна сладникаво и я подкани с жест да заеме мястото си от дясната му страна, където тя някога бе седяла до баща си.

— Сигурно помниш принц Роберто — Джорджо посочи топчест мъж с кръгло, запотено лице от лявата му страна, който се надигна и заобиколи масата, за да се поклони на Изолда. Изолда подаде ръка на принца и погледна въпросително брат си. — Дойде да изкаже съболезнования за загубата ни.