Неприятна изненада
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- ISBN: 954-527-084-5
- Переводчик: Роза Григорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Неприятна изненада». Краткое содержание книги:
— Не мисля така — възрази Макфарланд. — Има много прецеденти. Те наистина могат да те класифицират по този начин и да сключат сделка, ако има нещо, което наистина ги интересува.
— Дорфи, изпрати ли онова съобщение до Корлано? — попита Уейд.
Дребният мъж кимна.
— Добре. Дори и да няма друга причина, заради Корлано трябва да чакаме тук. Наистина е нужно време, докато онези по-малки машини, за които говореше той, стигнат дотук. Докато чакаме тук, те ще подсилят защитата си.
— Разбирам… — започна Дорфи.
— … но в края на чакането смъртта ни ще е сигурна — продължи Макфарланд вместо него — и това изглежда единственият начин за спасение. И аз съчувствам на Корлано, колкото и ти, но нашата смърт няма да им помогне. Знаеш, че не са добре защитени. Независимо дали ще им купим малко допълнително време или не, те пак ще гръмнат.
— Не знаем дали наистина е така — отвърна Уейд. — Някои наглед слаби светове са отблъсквали твърде силни нападения в миналото. Дори берсеркерът го каза — нашите няколко живота са незначителни в сравнение с цял населен свят.
— Е, добре, говоря за вероятности, но не се захванах с това, за да стана мъченик. Исках да си опитам късмета с криминалното правосъдие, а не със смъртта.
— Ти как мислиш, Дорфи? — попита Уейд.
Дорфи облиза устни и отмести поглед.
— Като Макфарланд — тихо отговори той.
Уейд се обърна към Джуна.
— Аз казвам да чакаме — рече тя.
— Значи ставаме двама — отбеляза Уейд.
— Тя няма право на глас — заяви Макфарланд, — защото е само пътник.
Беше ред на Уейд:
— Отнася се и за нейния живот. И тя има думата.
— Тя не иска да му даде тая проклета машина! — сопна се Макфарланд. — Ще й се да си седи тук и да си играе с нея, докато всичко избухне в пламъци! Какво има да губи? И без това умира и…
Уейд изръмжа и се надигна:
— Край на приказките. Оставаме.
— Гласуването завърши наравно — в най-добрия случай.
— Поемам пълното командване тук и заявявам, че ще стане така.
Макфарланд се засмя.
— Пълно командване! Това е скапан контрабанден курс, а не службата, от която те изхвърлиха, Уейд. Не можеш да командваш никакъв…
Уейд го удари два пъти в стомаха и веднъж в челюстта.
Макфарланд падна, преви се на две и заохка. Уейд го гледаше и преценяваше размерите му. Ако се надигне през следващите десет секунди, ще стане лошо, реши той.
Но Макфарланд вдигна ръка само за да разтрие челюстта си. Тихо изръмжа: «По дяволите!», после разтърси главата си, за да я проясни.
— Не трябваше да го правиш, Уейд.
— Помислих, че трябваше.
Макфарланд сви рамене и се надигна на коляно.
— Добре, получи си командването — каза той. — Но все още мисля, че правиш голяма грешка.
— Ще те повикам следващия път, когато има нещо за обсъждане — озъби му се Уейд.
Дорфи понечи да му помогне да се изправи, но едрият мъж отклони ръката му.
Уейд хвърли поглед към Джуна. Тя беше по-бледа от обикновено, а очите й — по-блестящи. Стоеше пред прохода към отворения люк, сякаш за да брани пътя натам.
— Ще взема душ и ще си легна — заяви Макфарланд.
— Добре.
Джуна пристъпи напред, след като двамата мъже напуснаха помещението. Хвана ръката на Уейд.
— Той излъга — повтори тя меко. — Разбираш ли? Можеше да ни унищожи и да си вземе машината, но не искаше да го направи.
— Нищо не разбирам — каза Уейд.
— Ами сякаш го е страх от онова нещо.
— Берсеркерите не познават страха.
— Добре. Послужих си с антропоморфно понятие. Изглежда, той има някакво ограничение по отношение на машината. Мисля, че ни е попаднало нещо твърде специално, нещо, което създава необикновен проблем на берсеркера.
— Какво би могло да бъде?
— Не знам. Но може да има начин да се открие, ако само ми дадеш достатъчно време. Гледай да шикалкавиш колкото може по-дълго.
Той бавно кимна и седна. Сърцето му биеше до пръсване.
— Ти каза, че почти половината му памет е изгърмяла.
— Само предполагам, но не съм сигурна. И ще опитам да я възстановя от онова, което е останало.
— Как?
Тя отиде при компютъра.
— Ще се опитам да програмирам нещото за ултрабърз анализ на Винер с това, което е останало в него. Анализът е мощен нелинеен метод за отстраняване на много високите шумови равнища, с които си имаме работа. Но ще трябва да извърша астрономически брой операции за система като тази. Ще трябва да включим и останалите, може би даже да извадим нещо и от товара. Нямам представа колко време ще отнеме това и дори дали ще стане. — Тя започна да се задъхва. — Но може ида успеем да реконструираме липсващата част и да я възстановим. Затова ми трябва цялото време, което можеш да ми осигуриш — завърши тя.