Неприятна изненада

— Това звучи стандартно.

— Червената раса била победена — продължи тя. — Били окончателно унищожени, но чак след ужасна борба. В последните дни на войната опитвали всичко, но тогава вече било твърде късно. Били разбити. Всъщност се опитали да направят нещо, което винаги много ме е интересувало — нещо, което нашият Слънчев свят не би посмял да опита при всичките тези ограничения в това направление, при цялата съществуваща параноя.

Тя замълча, за да пийне отново, и продължи:

— Те построили собствени берсеркери, но различни от оригиналните. Разработили машина убиец, която напада само берсеркери — антиберсеркерски берсеркер — за защита на родната си планета. Но били останали твърде малко. Всички в света им се впрегнали на работа и явно направили нещо, на което може да се разчита — програмирали къси скокове в и извън други космически пространства, откъдето ги нападали. Но явно се сблъскали с огромно числено превъзходство при последната яростна масова атака. В крайна сметка всички били избити.

Корабът се разтресе. Обърнаха се към люка.

— Отрязал го е — каквото ида беше — констатира Макфарланд.

— Не би трябвало толкова да разклати целия кораб — възрази Уейд.

— Може, ако е започнало да се ускорява в мига, в който са го освободили — каза Джуна.

— Но как да го направи, като всички контролни вериги са му запечатани? — попита Уейд.

Тя погледна мазните петна по работния си комбинезон и каза:

— Възстанових ги, когато научих истината. Не знам какъв процент от старите си възможности все още притежава, но знам, че се кани да нападне берсеркера.

Капакът на люка се завъртя и оттам се появи Дорфи. Той започна да разкопчава костюма си, докато механизмът се въртеше обратно, за да се затвори.

— Трябва веднага да се махаме оттук! — извика Макфарланд. — Този район ей сега ще се превърне във военна зона!

— Ти ли ще пилотираш? — попита го Уейд.

— Не, разбира се.

— Тогава ми върни пистолета и се махни от пътя ми!

Той взе оръжието си и се отправи към мостика.

Наблюдаваха, доколкото им позволяваше разделителната способност на екраните, тромавите движения на гигантския берсеркер, светкавиците от мощните му изстрели, атаките и внезапните изчезвания и появявания на мъничкия му нападател.

По-късно, малко след като образите изчезнаха, на фона на звездното черно се появи огнено кълбо.

— Улучил го е! Улучил го е! Куиб-куиб го е улучил! — извика Дорфи.

— А оня вероятно е улучил него — отбеляза Макфарланд. — Ти как мислиш, Уейд?

— Мисля — отговори Уейд, — че никога вече няма да имам нищо общо с някого от вас.

Изправи се и отиде да седне при Джуна. Взе и магнетофончето си и пусна музика. Тя се извърна от екрана пред себе си и слабо му се усмихна, когато той седна до нея на койката й.

— Ще се грижа за теб — каза й той, — докато повече няма да ти трябвам.

— Би било много хубаво — отвърна тя.