Клиентът [The Client-bg]

Той говореше все по-бавно, защото езикът му се заплиташе. От време на време разтриваше бедрото си с пистолета. Показалецът му не се отлепваше от спусъка.

Не бива да млъква, помисли си Марк.

— Защо иска да те очисти онзи Бари?

— Пак питаш. Унасям се вече. А ти?

— Аха. Приятно е.

— Причини колкото щеш. Затвори очи, малчо. Кажи си молитвата.

Марк откъсна очи от пистолета и се озърна към дръжката на вратата. Бавно докосна с палец връхчето на всеки пръст, също като игра на броилка в детската градина. Движенията му не бяха забавени.

— А къде е трупът?

Роуми изсумтя и главата му клюмна. Говореше съвсем тихо, почти шепнешком.

— Трупът на Бойд Бойет ли? Ама че въпрос. Знаеш ли, че това е първият американски сенатор, загинал на поста си? Убит от моя мил клиент Бари Мулдано, по прякор Ножа, който го застрелял с четири куршума в главата, после скрил трупа. Няма труп, значи няма убийство. Разбираш ли, малчо?

— Не съвсем.

— Защо не плачеш, малчо? Преди малко плачеше. Не те ли е страх?

— Страх ме е. И искам да си вървя. Жал ми е, че си решил да умираш, ала аз трябва да се грижа за мама.

— Трогателно, много трогателно. А сега си затваряй човката. Разбираш ли, малчо, за да докажат, че има убийство, ония от ФБР трябва да намерят трупа. Бари е единственият заподозрян, защото наистина той го направи и всички са наясно. Но на тях им трябва трупът.

— И къде е трупът?

Сив облак засенчи слънцето и малката поляна изведнъж притъмня. Роуми леко раздвижи пистолета по бедрото си, сякаш искаше да предупреди Марк против всякакви внезапни ходове.

— От мен да го знаеш, момче, доста хора съм срещал и Ножа не е от най-хитрите. Мисли се за гений, а всъщност е голям тъпак.

Като теб, помисли си Марк. Има ли по-тъпо от това да пъхнеш маркуч в ауспуха и да седнеш в колата?

Без да помръдва, той зачака отговора.

— Трупът е под моята лодка.

— Лодка ли?

— Да, под лодката. Бари нямал време за губене. Аз тогава бях извън града, тъй че скъпият клиент спокойно откарал трупа в моя дом и го погребал в пресен бетон под гаража. И досега е там, представяш ли си? ФБР се спука от търсене, половината Ню Орлиънс прекопа, обаче никой не се сети за моята къща. Може пък Бари да не е чак толкова тъп.

— Кога ти го каза?

— Ей, малчо, писна ми от твоите въпроси.

— А, аз и без това вече трябва да си вървя.

— Млъквай. Газовете си знаят работата. Двамата с тебе сме пътници, малчо. Пътници.

Роуми отпусна пистолета на седалката. Двигателят тихо бучеше. Марк стрелна очи към кръглата дупчица в стъклото, от която се разбягваха безброй тънки пукнатини, после се вгледа в червендалестото лице и подпухналите клепачи. Още едно тихо сумтене, похъркване… и главата окончателно клюмна напред.

Унасяше се! Марк внимателно следеше как масивният гръден кош на Роуми се надига и спада равномерно. Стотици пъти бе виждал бившия си баща в това състояние.