Измамена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИК «СофтПрес»
- Переводчик: Емилия Андонова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Измамена». Краткое содержание книги:
Тя се учи да овладява огромната сила, с която я е дарила богинята Никс, освен това вече е лидер на Дъщерите на нощта. И, което е най-хубаво, има си гадже… даже две или три, зависи как ще го погледнете.
И тъкмо когато си мисли, че най-после е намерила своето място, се случва немислимото: някой започва да убива човешки тийнейджъри, а всички улики сочат, че мистериозният извършител е от училището за вампири.
Докато опасността дебне човеците от стария живот на Зоуи, тя осъзнава, че необикновените й сили, които я правят толкова специална, са заплаха за всеки, когото обича.
Точно когато има нужда от всичките си вампирски приятели, смъртта взима своята жертва в Дома на нощта. Зоуи трябва да се изправи пред предателството, което може да разбие сърцето й и заплашва да разтърси целия свят.
Не пропускайте вампирското приключение, което скоро ще превземе киносалоните в цял свят!
— Мамо, знам. Казах, че съжалявам.
Ясно, трябваше да се изнасям. Трябваше да се обърна кръгом и да се изнижа тихо-тихо от градината. Афродита беше може би най-неприятният ми човек в училище. Не, по-скоро беше най-неприятният ми човек въобще. Но при всички положения беше недопустимо да подслушвам грозната сцена между нея и родителите й. Затова се промъкнах на пръсти встрани от пътеката, където можех да се скрия зад един голям храст, и пред мен се разкри добра видимост към случващото се. Но не си тръгнах. Афродита седеше на каменна пейка до фонтана, а родителите й стояха пред нея. Само майка й стоеше, а баща й крачеше нервно.
Брей, родителите й бяха истински красавци. Баща й беше висок и много красив мъж. Изключително поддържан и във форма. Тъмният му костюм беше толкова елегантен, че сигурно струваше милиони. Изглеждаше ми невероятно познат и предположих, че сигурно съм го виждала по телевизията. Майка й пък беше поразяващо красива. Беше малко по-възрастна версия на дъщеря си, с много елегантен тоалет и страхотен грим. Пуловерът й беше от кашмир, а перлите й без съмнение бяха истински. Всеки път, когато жестикулираше, на пръста й проблясваше голям диамант, красив и хладен като гласа й.
— Забрави ли, че баща ти е кмет на Тулса? — гневеше се майка й.
— Разбира се, че не, мамо!
Но майка й като че ли не я чуваше.
— Да преглътна факта, че си тук, а не в колежа, където да се подготвяш за «Харвард», ми беше достатъчно тежко. Но се успокоихме с факта, че вампирите са способни на много постижения, имат власт и богатство, така че разчитахме на теб да превъзхождаш всички… — тя млъкна и направи отвратена гримаса — в това необичайно начинание. А сега разбираме, че вече не си лидер на Дъщерите на мрака и си изключена от обучението за Висша жрица, което те прави не по-различна от останалата паплач в това скапано училище! — Майката на Афродита замълча за миг, сякаш самата тя имаше нужда да се успокои, преди да продължи. Когато отново заговори, трябваше да напрегна слух, за да я чуя как изсъска: — Поведението ти е абсолютно неприемливо!
— Както обикновено, ти ни разочарова — повтори баща й.
— Татко, това вече ми го каза — отвърна Афродита с обичайния си тон на многознайко.
Рязко, като нападаща змия, майката на Афродита я зашлеви през лицето и звукът от шамара ме накара да подскоча. Очаквах тя да скочи и да сграбчи майка си за гърлото (неслучайно я наричахме адската кучка), но нищо подобно не се случи. Тя просто притисна бузата си с длан и сведе глава.
— Недей да ми плачеш! Казвала съм ти, че сълзите означават слабост. Трябва да оправиш цялата тази каша, вместо да плачеш.
Афродита бавно вдигна глава и погледна към майка си.
— Не съм искала да те разочаровам, майко. Наистина съжалявам.
— Това че съжаляваш, не може да оправи нещата. Това, което ме интересува, е какво правиш, за да си върнеш позицията.
Скрита в храстите, притаих дъх.
— Аз… аз нищо не мога да направя — промълви отчаяно Афродита, сякаш беше малко дете. — Допуснах грешка. Неферет ме хвана. Отне ми лидерското място в Дъщерите на мрака и го даде на друг. Дори предполагам, че обмисля да ме премести в друго училище «Дом на нощта».
— Това го знаем. Говорихме с Неферет, преди да дойдем при теб. Тя имаше намерение да те премести в друго училище, но ние я разубедихме. Оставаш тук. Опитахме се също така да я убедим да ти върне поста, след като мине определен период на наказание.
— О, майко, как можахте?!
Афродита звучеше ужасена и не можех да я виня. Мога съвсем ясно да си представя впечатлението, което тези мислещи се за перфектни родители са направили на Неферет. Ако Афродита изобщо някога е имала и най-малкия шанс да си възвърне благоразположението на Висшата жрица, то сега вече със сигурност го е загубила.
— Разбира се, че го направихме. Какво очакваш, да си седим и да те гледаме как разрушаваш бъдещето си, като се превръщаш във вампир в някое неизвестно училище в чужбина?
— По-скоро да продължаваш да го разрушаваш.
— Тук не става дума само за мен — започна Афродита, опитвайки се да се овладее. — Аз допуснах огромна грешка. И това само по себе си е достатъчно лошо, но тук има момиче с изключителна сила. Много по-голяма от моята. Дори Неферет да ми прости грешката, тя няма да ми върне лидерството в Дъщерите на мрака. — Тогава Афродита каза нещо, което тотално ме шокира: — Другото момиче е по-добър лидер от мен. Осъзнах го на Самхайн. Тя заслужава да бъде лидер, а не аз.
— О, боже, правилно ли чух?
Майката на Афродита пристъпи крачка напред и аз потръпнах, защото очаквах, че отново ще я зашлеви. Но тя не го направи. Доближи се до дъщеря си и се взря в лицето й. От мястото, където стоях, двете изглеждаха плашещо еднакви.