Измамена

Джон буквално почервеня и отвори уста, за да започне обичайната си проповед за силата на своята вяра и за това колко правилни са неговите убеждения и колко погрешни са чуждите. Но Неферет го прекъсна. Тя дори не повиши тон, но гласът й бе изпълнен със силата на една Висша жрица и аз потръпнах от страх, въпреки че гневът й не беше насочен към мен.

— Имате два избора. Да идвате в «Дома на нощта» като гости в дните за посещения, което значи да се съобразявате с всички порядки и да оставите възмущението си за себе си. Или да напуснете и да не се връщате повече. Никога. Решавайте.

Последната дума отекна в ума ми с такава сила, че ми се прииска да се свия в миша дупка. Забелязах, че майка ми се е втренчила в Неферет с широко отворени очи, а лицето й е пребледняло като сняг. За разлика от нея Джон беше почервенял, а очите му бяха присвити в тънки процепчета.

— Линда! — изсъска той. — Да тръгваме!

После погледна към мен с такова отвращение, че неволно отстъпих крачка назад. И преди знаех, че не ме харесва, но досега не си давах сметка колко точно.

— Това място е точно каквото заслужаваш. С майка ти повече няма да се върнем. Оставаш тук сама.

Той се обърна и с решителна крачка се запъти към вратата. Майка ми за миг се поколеба и тогава си помислих, че сигурно ще ми каже нещо мило. Например, че съжалява, задето той се държи така, че й липсвам, че ще дойде пак да ме види, независимо какво казва Джон…

— Зоуи, не мога да повярвам в какво си се забъркала. — Тя поклати глава и както обикновено последва Джон, напускайки стаята.

— Миличка, толкова съжалявам! — Баба ме прегърна и ми зашепна успокоително. Аз ще се върна, малката ми птичка. Обещавам. Толкова се гордея с теб! — Тя ме потупа по рамото и се засмя през сълзи. — И твоите индиански предци се гордеят с теб. Чувствам го. Ти си докосната от богинята и имаш верни приятели. После погледна към Неферет и добави: — Имаш и мъдри учители. Някой ден може би ще се научиш как да простиш на майка си. Дотогава помни, че ти си дъщерята на моето сърце, у-вет-си а-ге-хут-са. Тя ме целуна. — Сега и аз трябва да тръгвам. Докарах колата ти дотук, ако ти потрябва за нещо. Налага се да се прибера с майка ти и Джон. И не забравяй, Зоуи, обичам те.

Тя ми подаде ключовете за колата.

— Аз също те обичам, бабо! — Прегърнах я и си поех дълбоко въздух, сякаш исках да вдишам толкова много от лавандуловия аромат, че да ми стигне до следващата ни среща след месец.

— Довиждане, миличка. Обаждай ми се, ако имаш възможност. — Тя ме целуна отново и си тръгна.

Гледах я как се отдалечава и не си давах сметка, че плача, докато не усетих сълзите да се стичат по бузите ми. Дори бях забравила, че Неферет е зад мен и се стреснах, когато ми подаде носна кърпичка.

— Съжалявам за всичко това, Зоуи — промълви тихо тя.

— А аз не — отвърнах и избързах носа си, преди да я погледна.

— Не исках да отпращам и майка ти.