Завесата (Последният случай на Поаро)

— Не, не, вие бяхте съвсем точен в заключението си. Единственото, което можехте да споменете, но не го направихте, е че в нито един от случаите не е съществувало каквото и да е съмнение.

— Струва ми се, че не ви разбирам.

— Мисис Едерингтън например е получила оправдателна присъда, независимо, че всеки е бил убеден, че тя го е извършила. Фрида Клей не е била официално обвинена, но никой не е и помислил, че може да има и друго решение на случая. Ригс е заявил, че не си спомня да е убивал съпругата си и нейния любовник, но изобщо е е бил повдигнат въпросът дали някой друг може да го е сторил. Маргарет Личфийлд се е признала за виновна. Във всеки един от случаите, както виждате, Хейстингс, е имало само по един заподозрян и никой друг.

— Да, това е вярно — смръщих вежди аз, — но аз не мога да разбера какви заключения по-точно можете да правите от това.

— Аха, но вижте сега, аз стигам до един факт, който вие още не знаете. Да предположим, Хейстингс, че във всеки от тия случаи, които съм подбрал, е съществувала и някаква подробност, която е обща за всички тях?

— Какво искате да кажете?

Поаро започна бавно:

— Ще се опитам, Хейстингс, да бъда много внимателен в твърденията си. Нека да ви го обясня така: съществува някакво лице X. В никой от случаите X (очевидно) не е имал мотив да премахне жертвата. В един от случаите, доколкото можах да разбера, X в действителност е бил на разстояние от двеста мили, когато е било извършено престъплението. Независимо от това, аз ще ви кажа следното: X е бил в интимни отношения с мисис Едерингтън, X е живял известно време в същото село, както и Ригс, X се е познавал с мисис Брадли. Притежавам снимка на X и Фрида Клей, когато вървят заедно по улицата, а X е бил близо до къщата, в която е умрял старият Матю Личфийлд. Какво ще кажете за всичко това?