Изгубената Динотопия
- Автор: Фостър Алън Дийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубената Динотопия». Краткое содержание книги:
Историята за смелостта и сътрудничеството между големи и малки създания е изпълнена с много напрежение и ще достави наслада на читателите от всички възрасти. Романите за Динотопия вече се смятат за класика в жанра и са добили огромна популярност.
Създателят на това магическо място се нарича Джеймз Гърни. Той е измислил и най-популярните герои, населяващи Динотопия. Но самият Гърни предпочита друг да развие и популяризира идеите му. Затова се обръща към всепризнатия майстор на фантастични романи и сценарии Алън Дийн Фостър. Когато Фостър написва романа „Изгубената Динотопия“, критиката и читателите изпадат във възторг. Сравняват го с Жул Верн, Толкин, Хърбърт Уелс. Приключенията на героите от фантастичната страна стават любими за децата от над 30 страни. Милиони екземпляри се продават и четат на 18 езика, а филмовата компания „Холмарк“ се заема да създаде шестчасов сериал.
„Изгубената Динотопия“ е първото докосване на българските читатели до този измислен, но прекрасен свят. Приключенията ще ни държат в напрежение още от първите страници. А когато затворим кориците, може би ще повярваме, че Динотопия все някъде съществува.
Привлечени от шума, група хипакрозаври и коритозаври, тръгнали на разходка, спряха да побъбрят. Обикновено предпочитаха района около блатото Хадро далеч на югозапад, но — подобно на братовчедите си — се чувстваха добре във всички точки на Динотопия. Настаниха се в плиткия край на езерото, като забавляваха играещите си деца и сороподи със звучното си, гръмко пеене.
Вечерта започна да се спуска боязливо по хълмовете. Младежите разопаковаха багажа си. Първо се погрижиха за себе си, а после се заловиха да сглобяват четките с твърди косми и дълги дръжки и другите уреди, приличащи по-скоро на градински гребла, отколкото на хигиенни пособия.
Започнаха да търкат и жулят двата соропода, а те се търкаляха блажено в плитчините, оставили се на грижите на младите си приятели. Децата не гледаха на почистването като на работа в отговор на благодарност. То представляваше израз на взаимни добри чувства и уважение.
Що се отнася до сороподите, един брахтиозавър е в състояние да направи доста неща за себе си, но има и множество места по тялото му, където не може да се почеше. А беше наложена забрана да се чешеш в дърветата, защото се унищожаваше кората им, а и самите растения — нещо твърде неприемливо за и без това оскъдната растителност по планините Бакбоун.
В момента дузината енергични млади хора доставяха точно това удоволствие.
Изтъркаха до блясък шиите и гърбовете, разчесаха опашките, откриха и почистиха паразитите. Двама шестнадесетгодишни младежи подрязаха умело със здрав трион ноктите на краката — отстраниха рогови образования с големината на половин плоска чиния. Лъснаха и острите зъби.
Човек няма представа как звучи удовлетворението, помисли си Уил, докато не чуе брактозавър да мърка.
Младежите се подсушиха и облякоха; групата се сбогува с наскоро пристигналите патеклюнове и пое обратно към Тритаун. Някои предпочетоха да вървят пеша — искаха да изследват и определят вида на множеството растения по пътя. Други се разположиха в седлата, прикрепени към широките гърбове на сороподите, а Уил и Гейна заеха местата за наблюдение зад главите на динозаврите. Уил, поне на десет метра от земята, се полюшваше наляво-надясно върху мускулестата шия на Къс Крак.
Тритаун представляваше уникално място дори за Динотопия — едно от малкото, където човешките обитатели виждаха динозаври, колчем погледнеха през прозореца. И как иначе! Та нали буквално всяка постройка в Тритаун се намираше сред широките корони на дървета, свързани помежду си със сложна система от стълби, мостове, въжета и лиани. Дори пазарът бе разположен на петдесет метра над земята — всяка сергия заемаше отделна ниша сред клоните.
Динозавърското население пък нощуваше в огромни плевни, изградени на специално разчистени места. Яки секвои подкрепяха стените. Макар и по-високо, Тритаун бе в съседство с Дъждовния басейн и се случваше амбициозен или изкуфял месояден карнозавър да се изкачи дотук в търсене на прясна храна.
Освен това сороподите обичаха да са на закрито. Там едрите същества понасяха по-лесно захлаждането на климата.
Уил се сбогува с младежите и Гейна (симпатична, но не чак колкото Силвия, мислеше си той) и тръгна към дървото, където се бе настанил. Изкачи спираловидно стълбище, опасващо ствола на огромна ела, прекоси въжен мост до съседната секвоя, премина по редица подвижни стълби и спря на платформа с хубав изглед.
Повечето постройки в Тритаун имаха широки отвори; при разваляне на времето или при желание за уединение спускаха платнени прегради. При сегашната топлина всички жадуваха за хладината на бриза, затова преградите бяха вдигнати и се виждаше какво става вътре. Под платформата на Уил прелетя двойка неспирно чуруликащи оропендули.
Единствено подобни летящи посетители спохождаха разположилите се високо в короните на дърветата човешки жители на Тритаун. Само някои по-малки динозаври като орнитоподите и дромазаврите се чувстваха удобно по-високо от метър-два над земята. Липсата на палец, отделен от другите пръсти, с който да се вкопчват в клоните, бе причина останалите да не се катерят.
Сороподите харесваха Тритаун: преобладаваше мек климат, между дърветата имаше достатъчно пространство, за да се движат, а и успяваха да откъснат по някой плод от по-ниските клони. Същевременно хората седяха в кошове или по ниските клони и гледаха най-едрите динозаври право в очите. Към това се прибавяше голямо преимущество: хората не се пречкаха в краката на сороподите, та не се налагаше те постоянно да внимават къде стъпват.