Изгубената Динотопия
- Автор: Фостър Алън Дийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубената Динотопия». Краткое содержание книги:
Историята за смелостта и сътрудничеството между големи и малки създания е изпълнена с много напрежение и ще достави наслада на читателите от всички възрасти. Романите за Динотопия вече се смятат за класика в жанра и са добили огромна популярност.
Създателят на това магическо място се нарича Джеймз Гърни. Той е измислил и най-популярните герои, населяващи Динотопия. Но самият Гърни предпочита друг да развие и популяризира идеите му. Затова се обръща към всепризнатия майстор на фантастични романи и сценарии Алън Дийн Фостър. Когато Фостър написва романа „Изгубената Динотопия“, критиката и читателите изпадат във възторг. Сравняват го с Жул Верн, Толкин, Хърбърт Уелс. Приключенията на героите от фантастичната страна стават любими за децата от над 30 страни. Милиони екземпляри се продават и четат на 18 езика, а филмовата компания „Холмарк“ се заема да създаде шестчасов сериал.
„Изгубената Динотопия“ е първото докосване на българските читатели до този измислен, но прекрасен свят. Приключенията ще ни държат в напрежение още от първите страници. А когато затворим кориците, може би ще повярваме, че Динотопия все някъде съществува.
От своя страна двата млади соропода се наслаждаваха на играта не по-малко от човешките си връстници. Единствената разлика бе, че теглото им се измерваше в тонове, вместо в килограми. Социално и интелектуално те не отстъпваха на дузината двуноги.
Наоколо не се забелязваше възрастен ръководител. От петнадесетгодишен младеж се очакваше да постъпва както подобава на вече пораснал човек. Свободата и играта се насърчаваха; безотговорността — не.
Независимо от по-стръмния склон, Къс Крак съумя да използва по-дългите си задни крака, за да отстъпи и да застанат на равна земя. А после — без да престава да се смее и да вика възторжено — отборът на Уил изтегли тима на Гейна в потока. Победеният екип погна Уил и поверената му група и всички вкупом започнаха да се плискат с вода. Същото направиха и двата соропода; с предните си крака и дългите си вратове те пръскаха вода във всички посоки. Зъбатко избълва от устата си обилна струя срещу Уил. Тя се оказа толкова силна, че почти повали Уил. По лицето на Зъбатко се изписа сконфузено изражение и съвсем развесели останалите.
Уил не се опасяваше от настинка. Целият Тритаун и заобикалящите го планини изглеждаха малко повехнали от необичайната горещина. Онези, които не работеха, лежаха в кошовете за спане, провиснали като плотове на двадесет и повече метра над земята. Там се опитваха да уловят някой случаен повей на вятъра. Горе в клоните на елите и секвоите беше несравнимо по-хладно, отколкото на земята.
Сега не духаха дори обичайните ветрове по склоновете на планините Бакбоун. От горещите Северни полета се надигаха непознато топли влажни бризове — затрудняваха спането и създаваха маса неудобства на обитателите. Положението обаче не изненадваше запознатите с официалните прогнози на наблюдателите на времето. В Динотопия наближаваше краят на поредния шестгодишен цикъл, а в такива моменти се случваха странни неща: над Дъждовния басейн се стелеха облаци; над Голямата пустиня се вихреха изолирани гръмотевични бури; преобладаващите ветрове духаха от запад на север. От климатична гледна точка всичко вървеше някак наопаки.
Обитателите на планините се справяха някак с временното връхлитане на тропически климат — подменяха например обичайните си дрехи с по-леки, по-подходящи за равнините или района на Блатото Хадро. Всеки знаеше, че това ще премине. Във всеки случай страдаха къде-къде по-малко от фермерите в Северните полета — на тях им се налагаше да сменят не само облеклото.
Повечето полски жители бяха определили за крайна цел Бент Рут, Корнукопия и други, разположени по-ниско градове. Така или иначе и в Тритаун пристигнаха евакуирани. Уил бе наблюдавал новопристигналите с интерес, а събитията му дадоха повод да понатрупа знания, без лично да се ангажира. За свой дом той смяташе Уотърфол сити, а градът, разположен далеч на юг, бе защитен от всякакви драстични промени или опасности.
Забеляза колко учестено дишат Къс Крак и Зъбатко. Затова с Гейна поведоха групата по-надолу по течението, към по-дълбоките води, та и двата млади динозавъра да поохладят не само краката си, но и телата. Младежите и девойките смениха леките си дрехи с бански и започнаха да се гмуркат в дълбоките вирове до самозабрава. Забавляваха се и с импровизирани игри на гоненица или криеница около краката или под коремите на гигантските си другари. А динозаврите с удоволствие позволяваха да използват опашките им като трамплини и хвърляха високо нагоре във въздуха бъдещите гмурци, преди да цопнат във водата.
По-надолу по течението стигнаха до водопад, висок поне три метра. Падащата вода бе издълбала голям вир в гранитната скала. Изгладени от водата сиви и бежови камъни опасваха импровизирания басейн и предлагаха удобни места, където да поседиш или полежиш, докато попиваш слънчевата топлина. Наоколо растяха ели, а по-ниски дървета се бяха вкопчили в голите каменни стени.
Къс Крак влезе във вира и доволно положи глава на върха на водопада, като от време на време я пъхаше под пенливата бяла каскада. Плувците във вира се катереха по гърба му и стигаха чак до върха на водопада. Насърчавани от децата долу, по-големите куражлии се гмуркаха във вира със смели скокове.
Други деца се скупчиха в далечния край на вира около Зъбатко. Динозавърът повдигаше с глава плувец след плувец, издигаше го във въздуха и с мощен тласък на дългия си врат ги запращаше във въздуха. Така катапултираният прелиташе с викове и писъци почти половината вир — понякога в доста странна поза — и цопваше шумно във водата.